Джей Баркер - И пета ще умре

— Уж трябваше да я пазя, а той се промъкна зад гърба ми. Опита се да ми я отнеме право под носа ми!

Наш прегърна Клеър и я притисна сърдечно.

— Вината не е твоя, Клерче-меченце! Абсолютно нищо не би могла да промениш!

— Трябваше да го предвидя. При Рандал Дейвис извършителят проникна в къщата му и му отрови кафето с лизиноприл. Знаел е, че само съпругът пие кафе, и го е взел на прицел. Някак си е успял да вкара отрова в принадлежност на Дарлийн Бийл — или във водата за уста, или в пастата за зъби… работата й е свързана с редовни пътувания. Докопал се е до пътната й чанта и е сложил отровата. След Рандал Дейвис трябваше да предвидя опасността и да… — Клеър замълча. Сгуши лице в рамото на колегата си.

— Детективи?

Клеър се отдръпна от Наш и избърса засрамено сълзите си.

— Да?

Криминалистът Линдзи Ролфс стоеше на прага на хотелската стая. Отклони очи, докато Наш освободи колежката си от прегръдката.

— Права бяхте. Полевият тест е положителен за цианид.

— В пастата за зъби или водата за уста? — попита Клеър.

— В пастата за зъби. Намерихме малка дупчица на тубичката. Изглежда, извършителят е инжектирал веществото на около два сантиметра навътре, посредством спринцовка с игла. Благодарение на консистенцията на пастата за зъби жената може да я е ползвала дни наред, без да стигне до отровата. Честно казано, пастата за зъби е идеален посредник — действа като примитивен таймер. Ако извършителят беше сложил отровата към края на тубичката, можеше да спечели седмици вместо дни, преди жената да стигне до нея. Ще го имам предвид — най-вероятно е искал да нанесе удара горе-долу по това време.

Клеър си пое дълбоко дъх и изпусна въздуха си, преди да проговори отново. Нямаше намерение да остави този тип да я върти на пръста си, в никакъв случай.

— Нещо друго?

Ролфс бутна очилата на носа си с опакото на облечената си в ръкавица ръка.

— Засега е само това. Все още тестваме личните й вещи. Ще приключа в лабораторията.

— А в принадлежностите на съпруга няма нищо? — попита Наш.

— Поне засега не сме открили. Ще се обадя, ако се появи още нещо… — криминалистът се обърна и изчезна отново в хотелската стая.

Клеър масажира брадичката си и взе да обикаля бавно по коридора.

— Некрологът беше на Дарлийн Бийл. Тя е мишената. Което ще рече, че този тип няма да преследва само бащите, а просто родителите. Помежду им има някаква връзка — свързва момичетата и родителите. Просто трябва да я намерим.

— На теб ти трябва почивка — каза й Наш. — Караш на празен резервоар цели два дни. Не можеш да мислиш нормално в това състояние. Нито пък аз, ако става въпрос… — той понижи глас. — Когато дойдох, всъщност се опитах да сляза от колата и забравих да си сваля колана. Даже седях няколко секунди в опит да разбера защо не мога да изляза. Умът ми е на каша. Всички ние имаме нужда от малко почивка и прегрупиране на силите.

Клеър клатеше глава.

— Връщам се в участъка. Трябва да прегледам пак дъската с уликите, да видя всички данни. Там има нещо, усещам го. Дъщеря им е някъде там и може още да е жива. В неизвестност е само от ден.

— Половината ни полиция е излязла да я търси.

— Връщам се в управлението — запъна се решително Клеър.

Наш явно осъзна, че това е загубена битка.

— Добре, но при две условия. Първо, ще се опиташ да поспиш на дивана в командния център. И второ, ще оставиш аз да карам. Не трябва да сядаш зад волана. Все още се тресеш от адреналина и когато се изчерпи, сривът ще е тежък.

— И се очаква да поверя живота си на човек, който не знае как се сваля коланът на колата?

— Само с мен разполагаш.

— Бог да ни е на помощ.

Телефонът на Клеър избръмча. Тя го извади от джоба и прочете съобщението. Сърцето й падна в петите.

— Намерили са камиона и липсващата водна цистерна. Имаме нов труп.

Ден трети, 20:07 ч.

Джипиесът звънна, каза им да направят десен завой и Сара намали скоростта, следвайки табелата към Симпсънвил.

Портър върна поглед върху прозореца.

— След първия миг с надвесената над мен Хедър видях и партньора си. Тъкмо ставаше от стола в ъгъла на стаята. Капитанът ми дойде след около час. В началото беше странно. Разпознавах партньора си. Не осъзнавах, че нещо не е наред. Спомнях си как преследвам дилъра, както и изстрела, всичко до последния момент. Хедър ме попита как ми е името. Веднага отговорих, че съм любовта на живота й, а тя ме попита за името на настоящия президент, което й казах. След това ме попита за предишния, но вместо него открих празнота. Няма друг начин да се опише, все едно някой беше взел гумичка и го беше изтрил. Виждах ясно лицето му, но името липсваше. След това започнаха прегледите, бяха адски много.