Джей Баркер - И пета ще умре

— Двайсет и три и четирийсет и осем — каза то и погледна пак покупките. — Проктоложки кабинет ли ще отваряте?

— Не ми се получи с мозъчната хирургия, та реших да пробвам в друга област.

Портър му даде една двайсетачка и една петачка и прибра всичко сам, докато касиерът броеше рестото му.

— Приятна вечер, докторе!

— Аха.

Вече в колата, той извади чипса, а останалото захвърли на пода. Докато се връщаше на пътя, Сара държеше дневника облегнат на волана и си отбелязваше с показалец докъде е стигнала.

— Успя да изчетеш цялото чудо, без да обелиш и дума за нея. Какво мислиш?

Адвокатката изпухтя.

— Не съм сигурна какво да мисля. Донякъде ми е жал за детето. След това се сещам за хората, които е наранил, и животите, които е съсипал, и си напомням, че той е чудовище. След това мисля за майка му. Тя каза: Нещата не са се случвали по този начин. Какво имаше предвид с това? Нищо от написаното? Част от него? Току-що прелетяхме хиляда и двеста километра, защото един престъпник е написал адреса си в това тефтерче.

Портър не каза нито дума.

Тя захвърли дневника в скута му.

— Дай ми от този чипс!

Детективът отвори плика и й го подаде.

Сара си грабна една шепичка и я пусна в устата си.

— Ако клиентката ми наистина е направила дори половината от нещата, описани в този дневник? — Тя поклати глава и облиза пръсти. — Не мога да представлявам такъв човек. Абсурд.

Джипиесът се обади и ги посъветва да завият наляво по Дженкин Бридж Роуд след триста метра. Сара включи мигача.

Портър си мислеше, че след напускането на града е станало тъмно. Тук обаче беше още по-зле. Никъде не се виждаха къщи или коли, нищо освен шосето и ниви.

Спътничката му взе завоя и макар че Дженкинс Бридж Роуд беше павирана, оказа се неравна. Тя завъртя наляво да избегне огромна яма насред шосето и веднага след това надясно, за да не пропадне в друга. Покрай пътя природата бе започнала да си възвръща завзетата от нея земя. Плевели и филизи прояждаха асфалта отгоре и го осейваха с неравности и пукнатини.

— Шибано никъде в Египет 14 14 Bum Fuck Egypt — много далечно, непознато място, в шибаното никъде, на майната си (англ. вулгарно). — Бел. ред. — изръмжа Сара под нос и натисна спирачките.

— Какво?

— В Египет на майната си!

— Нямам идея какво значи това.

— Значи, че сме в средата на абсолютното нищо, а мен ме делят само три минути от това да подложа на съмнение много от последните си избори в живота.

Джипиесът я инструктира да завие наляво след трийсет метра. Тя включи дългите светлини.

— Виждаш ли кръстопът? Понеже аз не виждам. Почти нищо не виждам.

Портър посочи напред.

— Ето го. Точно зад голямата канара.

Адвокатката зави наляво и колата заподскача по платното от чакъл и трева.

— Ако ме убиеш тук и захвърлиш трупа ми в плитък гроб, може ли поне да намериш добър дом за рибката ми?

— Рибки ли имаш?

— Една рибка. Казва се Монро. Отличен слушател е и не ме съди много строго.

Нивите отстъпиха място на дървета — дрян, дъб, вечнозелени — които се извисяваха над колата, а клоните им се пресягаха над тесния път и се усукваха като дузини преплетени кокалести пръсти.

— Крайната ви цел отстои на трийсет метра — заяви джипиесът. — Пада се отдясно.

Сара се намръщи.

— Не виждам нищо, а ти? Смяташ ли, че Джейн Доу е излъгала?

— Не знам какво да мисля.

Джипиесът изпя весела мелодийка и съобщи:

— Пристигнахте.

Портър се взираше през предното стъкло. Пред тях пътят изчезваше, погълнат от избуялите диви храсти и дървета. Наоколо не се виждаше нищо освен гъсти гори. У Разкопча си колана, отвори вратата и излезе в студената нощ.

Сара угаси колата и също слезе.

Подметките на Портър хрущяха по чакъла, докато вървеше към банкета. Енергията се оттече от тялото му, раменете му се превиха.

— Аз съм идиот — промърмори той. — Трябваше да се сетя.

Сара заобиколи колата и застана до него, за да сложи ръка на рамото му.

— Ти си добро ченге. Проследи уликата. Просто невинаги вършат работа.

Нещо зашумоля в храстите от лявата им страна. Портър се обърна и видя втренчени в тях блестящи очи. Примигнаха и изчезнаха в шубраците.

— Какво е това?

— Според мен е енот.

Детективът направи няколко крачки наляво.

— Не животното…

Посегна и стисна дебела лоза, прорасла върху…

— Това пощенска кутия ли е?

Той задърпа превелите и филизите, освободи изкривения кол и монтираната отгоре му напукана бяла кутия.