Джей Баркер - И пета ще умре

Втренчи поглед в избелялото име, надраскано отстрани с черна боя, едва видимо на слабата светлина.

Бишъп.

Ден трети, 20:07 ч.

Франк Пул влезе в кабинета в мазето на полицейското управление и светна лампите, флуоресцентните тръби се съживиха и обляха помещението в жълто сияние. Той сбръчка нос заради странната миризма, която се носеше от далечния ъгъл. Все още не бяха установили от какво е, но я бяха проследили до овално петно на мокета под едно старо бюро.

Пул си свали палтото, шала и шапката и ги пусна на масата до вратата. Прекоси стаята до средата и седна на ръба на едно от бюрата, втренчен в белите дъски в предната част.

Би трябвало да се прибере у дома.

И да поспи.

Обаче не можеше.

Знаеше, че щом затвори очи, Либи Макинли ще го чака и отчаяно ще се мъчи да му обясни какво е станало, но няма да може, понеже са й затворили устата.

Дийнър беше оставил шала си на пода до вратата.

Стюърт, първото му име беше Стюърт.

Пул не го познаваше добре. Спомняше си да го е виждал многократно из чикагския офис на ФБР, но сега работеха заедно за първи път. Не беше женен. Нямаше приятелка. Или поне не споменаваше да има. Пул не знаеше нищо за личния му живот. Нито къде е израсъл и ходил на училище, нито дали е имал братя и сестри. Старши специален агент Хърлес каза, че щял лично да се свърже със семейството на Дийнър, но не спомена кои са.

Пул знаеше, че като последния, видял колегата си жив, в даден момент ще се наложи и той да се свърже с този човек или хора, роднините на Стюърт Дийнър. Щеше му се да е отделил време да узнае кои са.

Отиде до белите дъски, почисти си място на най-дясната и написа:

Зелената къща — форти Уан Плейс 518

Бишъп — криел се е там оттогава?

Изчистено — няма оставени улики — планирано за бързо бягство

Пощенска станция — Форти Уан Плейс 519

Фалшивата карта на Либи Макинли е пратена там — Бишъп организатор?

Защо Бишъп ще помага на Либи Макинли? Защо Либи ще се съгласи с помощта му? Убиец на сестрата, Барбара Макинли?

На този въпрос Пул спря. Странно беше. Защо Бишъп ще убива Либи Макинли, ако й е помагал по някакъв начин? Може би са се скарали? Което ще рече, че са поддържали връзка поначало. Що за връзка биха могли да имат? Той е убил сестра й. Измъчвал е сестра й и я е убил. Дали са се познавали отнякъде? Ако случаят е такъв, дали са се познавали, преди да бъде убита Барбара, и ли са се свързали, докато Либи е била в затвора? Щеше да има следа. Нито едно писмо, обаждане или посещение не остава незаписано.

Пул написа на дъската затвор „Стейтсвил“.

Налагаше се да изиска досието на Либи от затвора. Бишъп беше успял да си кореспондира с нея. Намирането на тези съобщения щеше да е ключово.

Да открие как .

Пул изтри друго ъгълче на дъската и написа трите поеми и изречението, изрязани от Бишъп от стената на пощенската станция.

У4М беше ли взел мобилните им телефони, защото са ги снимали, разполагали са със запис на тези творения?

Първоначално Пул предположи, че го е направил, за да ги забави, да си даде преднина, преди агентът да стигне до някъде и да повика помощ. Но сега не беше съвсем сигурен.

Бишъп очакваше къщата да намери детектив Сам Портър, не федералните агенти. Което ще рече, че е искал Портър да открие творенията. Искаше детективът да се мъчи върху значението им. Те двамата с Дийнър му бяха развалили удоволствието е появата си първи, съсипаха предварително съставените от У4М планове. Пул беше извадил телефона си да снима стената, но Дийнър се намеси и го спря, преди да направи поне една снимка.

Дали Бишъп го беше убил, защото е видял стената? Снимал я е? Успял ли е той да види снимките на телефона на Дийнър? Бишъп не беше намерил такива на телефона на Пул — може би затова го беше оставил жив? Преценил е, че не е забелязал стиховете?

Възможно беше.

Пул обаче беше видял стената. Помнеше всяка думичка.

Втренчи се в поемите, особено в подчертаните думи.

Лед

Вода

Живот

Смърт

Дом

Страх

Смърт

— Не можеш да си играеш на Господ, без да се запознаеш с дявола — промърмори под нос.

Повтаряше се единствено смърт. Той огради и двете и написа отдолу „смърт х 2“.

Цицината ужасно го болеше. Парамедикът каза, че сигурно има леко сътресение. Трябваше да поспи, но сигурно не биваше. И всъщност не искаше. Държеше да продължи да работи по задачата.

Сънят щеше да прочисти мислите му.

Пул отстъпи от бюрото и прерови куфарчето си, намери шишенце „Адвил“ и изгълта на сухо три хапчета.