Джей Баркер - И пета ще умре

Лари се изправи и отново взе да обикаля. На третото преминаване си взе парче пеперони.

— Трябва да лепим плакати, трябва да говорим с медиите! Ще събера куп народ от строителния обект да претърсим квартала. Не мога да седя тук просто така! Не мога да кърша пръсти, докато някакъв психар държи момиченцето ми! Този тип няма да ме нарани. Ще го разкъсам на парчета, ако се опита! Ще го убия, ако докосне момиченцето ми!

Лари беше едър тип. Работата му го държеше във форма. Но Рандал Дейвис беше два метра висок и не беше пропускал тренировка. Също и Флойд Рейнолдс. И двамата вече бяха мъртви.

Телефонът на Клеър зазвъня.

— Хей, Клоз, намери ли нещо?

Дарлийн стана от леглото, втренчена в ръцете си. И двете бяха оцапани със сос от пицата.

— Ще ида да се измия.

Клеър и кимна и проследи влизането й в банята. Лари продължи да обикаля.

— Намерих некролога. Пуснат е преди два дни в „Сън Хералд“ — каза от другия край на телефонната линия Клоз.

— Значи не е в „Чикаго Екзаминър“?

— Или нашият тип пробва нови варианти, или е пускал некролозите в много вестници и просто с „Екзаминър“ сме извадили късмет.

— И какво пише?

— Пуснах ти CMC. Получи ли го?

Телефонът на Клеър звънна.

— Да, задръж! — тя погледна към екрана:

ДИЛЪР НА ДРОГА

МАЙКА И СЪПРУГА

ДАРЛИЙН БИЙЛ НАЙ-СЕТНЕ НАМЕРИ ПОКОЙ ОТ БИЗНЕСА НА НОЖА НА СМЪРТТА.

От банята се разнесе трясък и шум от тяло, тупнало на пода.

Ден трети, 18:04 ч.

Лари първи стигна до вратата на банята. Разклати бравата — заключена.

— Дарлийн?

— Назад! — извика Клеър, кракът й не го улучи с няма и сантиметър, когато тя ритна под ключалката. Рамката изскърца, но не поддаде.

Лари се блъсна във вратата с рамото напред, удари я силно и Клеър чу дървото да се цепи, а касата се пръсна.

Дарлийн лежеше на пода на банята и се гърчеше, от устата й по бузите и брадичката течеше бяла пяна. Очите й бяха ококорени, обърнати навътре в главата и се виждаше само бялото.

Лари коленичи до нея и вдигна главата й от плочките. Кръв покри ръката му, шуртеше и по пода на банята.

Дарлийн трепереше цялата. Четката й за зъби се строши с шумно изпукване между стиснатите й пръсти.

— Обърни я на една страна! Увери се, че не е глътнала езика, не я оставяй да се задуши! — извика Клеър и огледа помещението.

Четката — строшена на две.

Тубичката с паста за зъби — отворена на плота.

Вода за уста.

Бялата пяна от устата на Дарлийн потече на пода, когато Лари я обърна настрани.

Клеър смъкна течния сапун от стената, направо го откърти от пластмасовата скоба и коленичи до жертвата.

— Тя трябва да изпие това!

Лари се ококори много широко и я избута настрани.

— Дявол го взел, не! Това ще я убие!

Клеър се пребори с него и обърна главата на Дарлийн.

— Отровена е с нещо бързодействащо — като цианкалий. Повечето отрови са киселинни. Сапунът е основа. Ще неутрализира отровата и ще я накара да повърне.

Преди съпругът да успее да възрази, Клеър отвинти капачката на сапуна и наля гъстата, розова течност в отворената уста на Дарлийн. След това я затвори и я стисна за носа, като я застави да преглътне.

Жертвата се гърчеше с нечовешка сила и Клеър я изтърва. Жената замята глава и ръце. Риташе във въздуха.

— Става по-зле! — извика Лари.

Клеър наля още малко сапун в гърлото на съпругата му и я застави да го преглътне. Сапунът се върна след секунди с гъргореща кашлица, блъвна по стената и плочките. Детективът само я накара да пие още. Дарлийн повърна втори път, после трети. Гърчовете й най-сетне се успокоиха и Клеър провери пулса.

До нея Лари се олюляваше, пребледнял и ужасен.

— Ти я уби! Боже мили, ти я уби!

Клеър се опита да си поеме дъх, но всички мускули в тялото й бяха против.

— Бягай да се обадиш на 911!

Ден трети, 20:06 ч.

Портър и Сара Уернър кацнаха в Грийнвил, Южна Каролина, в 19:25 ч. Слънцето беше изчезнало зад хоризонта около средата на полета. Тогава Сара пусна и пластмасовата щора. Портър не знаеше, че тя изобщо гледа през прозореца. Смяташе, че не откъсва поглед от дневника на Бишъп в ръцете си. Беше я проследил да плъзга пръст по всяка прочетена страница и да отбелязва всяка дума.

На летището тя плати билетите. Вече беше наясно, че Портър се опитва да изчезне от радарите и колкото по-малко попадения отбележи кредитната му карта, толкова по-добре. Той й предложи пари в брой, които адвокатката отказа, като обяви пътуването за делови разход, който няма да има проблем да покрие от обичайния дял на Чичо Сам от приходите й.