Джей Баркер - И пета ще умре

Не видя друго освен най-ярката бяла светлина във вселената.

Ден трети, 17:43 ч.

— Няма да седя тук, заключен като обикновен престъпник, докато някакъв маниак държи дъщеря ни! — изкрещя Лари Бийл. Продължи да обикаля малката хотелска стая — бяха тук вече от близо два часа, и още не беше спрял да се движи.

— Лари, това не помага. Моля те, ела и седни до мен! — обади се Дарлийн Бийл от леглото.

Клеър ги гледаше и двамата от малка масичка точно до вратата.

Униформените полицаи бяха пристигнали в дома на Бийл в рамките на четири минути от обаждането на детективите. И двамата родители бяха открити на сигурно място вътре в тесния си триетажен дом на Уест Сюпириър Стрийт. Дарлийн Бийл беше на телефона и звънеше на приятелките на дъщеря си за пети път, а съпругът й, Лари, седеше на компютъра на Лариса и ровеше в данните. Можеше да се оправя с компютрите и още преди две години беше инсталирал на нейния програма за родителски надзор, наречена KidBeSafe . Колебливо го връчи на Клеър, която на свой ред спешно го прати на екипа на Клозовски в участъка.

След това тя им обясни, че макар да нямат причини да смятат, че настоящият заподозрян е отвлякъл дъщеря им, особено след като бе минал само половин ден, откакто я бяха видели за последно, би искала да ги отведе и двамата по програма, за защита на свидетели, докато не изключат тази възможност. Отне още двайсет минути да ги убеди да напуснат дома си. Дарлийн действаше чевръсто. Работеше в областта на фармацевтичните продажби, прекарваше много време на път и държеше пътна чанта, опакована и готова. За няма пет минути се озова пред входната врата. Лари не беше толкова бърз. Мотаеше се във всяка стая, сякаш очакваше дъщеря им да се появи от някой тъмен ъгъл след проточила се игра на криеница, докато накрая Дарлийн не му събра багажа и не го натовари в чакащата ги полицейска кола.

Макар че чикагската полиция притежаваше три убежища, Клеър предпочете да ги заведе в хотел в центъра, който избра наслуки и плати в брой. Ако Бишъп бе въвлечен в тази история, нямаше намерение да оставя хартиена следа. Само Наш знаеше къде се намира тя. Те със Софи Родригес останаха в къщата на Бийл да надзирават претърсването. Коли под прикритие бяха паркирани на различни места из квартала, готови да действат, ако извършителят се появи.

— Лари, изнервяш ме, моля те, седни! — повтори Дарлийн.

Лари Бийл пресече стаята още веднъж, след това се намести на леглото до жена си и извърна зачервеното си лице към Клеър.

— Колко момичета, казахте, че е отмъкнал този тип?

— Поне две други, за които знаем. Но нека наблегна, нямаме причини да вярваме, че този човек държи дъщеря ви. Сам казахте, че може да е с приятелите си. Просто взимаме предпазни мерки.

— Тя не е при приятелките си — заяви Дарлийн Бийл. — Планираше да ходи в къщата на Кери Ан да се подготви за танците, а Кери Ан не я е чувала цял ден. Никоя от другите й приятелки не се е чувала с нея днес. Никога не е изчезвала просто така. Винаги ми казва къде отива. Не пазим тайни една от друга.

— И този тип убива и родителите, така ли? — попита Лари Бийл, без да изслуша жена си. — Мъжът, намерен в задния си двор, запечатан в снега, това ли се е случило с него? За него ли става дума?

— Не мога да коментирам, докато тече следствието.

— Журналистът каза, че вратът му бил така прерязан, че главата почти паднала.

— Тук сте в безопасност. Няма да позволим да ви се случи нищо.

Лари прокара пръсти по шперплатовото нощно шкафче и взе да трополи нервно с нокти. Клеър започваше да си мисли, че е било по-добре да го оставят да обикаля.

На вратата се почука и той подскочи.

Детективът вдигна ръка.

— Аз ще поема, моля, не мърдайте.

С ръка на пистолета надзърна през малката шпионка, отдъхна си и отвори вратата. Беше поръчала на един патрулен полицай да донесе пица.

Той й връчи и двете кутии и протегна ръка с надежда за бакшиш.

Клеър му затвори вратата в лицето, пусна резето и заключи отвътре, след това остави и двете кутии на масата.

— Имаме със сирене и пеперони.

— И залък не мога да хапна! — обяви Лари.

— Надяваме се всичко да приключи много бързо, но винаги е по-добре човек да си пази силите — каза му Клеър.

Дарлийн си взе парче от пицата със сирене и седна на ръба на леглото. Макар да изглеждаше спокойна, ръцете й трепереха. Сиренето се стече по пицата й и тупна на пода.

— Много съжалявам, малко съм притеснена…