Джей Баркер - И пета ще умре

— Ако е приготвил това убежище предварително, най-вероятно има и други.

— И аз така бих предположил.

Пул се обърна към криминалиста.

— Ами мобилните телефони? Бишъп взе моя и на агент Дийнър.

— И двата са спрели да излъчват в два и двайсет и четири този следобед.

Пул свали торбичката с лед и се извърна към старши агент Хърлес.

— Може ли да се върнем в другата къща? Искам да огледам по-добре онази стена.

Тялото на Дийнър липсваше, но тъмночервеното петно стоеше. Пул все още чуваше дрезгавия глас на партньора си и тътренето на подметките му. Направо, го очакваше да излезе от задната стая, следван от някой от останалите криминалисти.

Специален агент Хърлес посочи стената с графити.

— Какво можеш да ми кажеш за отрязаните участъци?

Окото на Дийнър все още се крепеше на ръба на прашната мазилка, до него беше поставена табелка с надпис 37.

Пул прокара пръст по ръба на отвора.

— Тук имаше куплет от Дикинсън. Написан с черен маркер или тънкописец. Гласеше:

Отиде до втората дупка, където сега бе положено ухото на Дийнър с табелка 38.

— Тук беше Ханшан… — и си спомни поемата наизуст:

В третия отвор сега лежеше езикът на Дийнър в мълчаливо отражение на думите, заемали мястото преди това, с номерче 39 до себе си:

Той посочи отвора и невидимите думи:

— Дом, страх, смърт, всички — подчертани. Стихотворението е стара тибетска молитва.

Най-силно го вълнуваше четвъртият отвор, по-високо от графитите на стената и доста надясно. На него нямаше нищо, просто празно място в мазилката, но очевидно изрязано от Бишъп със същата майсторска техника, използвана и за другите — липсваше почти съвършен квадрат.

Пул не беше изучавал онова, което се е намирало тук, в подробности, както останалите. При тях беше прочел думите, беше анализирал премерения почерк. Виждаше всяка буква ясно зад клепачите си. Тази дупка беше различна. В най-добрия случай просто бе погледнал към този участък на стената.

— А ми това тук? — попита Хърлес. — Какво беше написано тук?

Пул вдигна ръка да го накара да замълчи, затвори очи и се съсредоточи, фокусиран върху видяното при първото му влизане в празната къща. Беше видял тази стена, но не я беше погледнал . Не беше положил съзнателно усилие да я запомни, да я запечата. Надрасканите шарении и думи бяха просто петно в паметта му, картина на Полък, леко изместена от фокус.

Опитваш ли се да ми кажеш нещо, Бишъп, или криеш нещо? — запита се Пул.

Представи си стената, сантиметър по сантиметър. Представи си как минава покрай нея, очите му поемат всяка искрица цвят, плъзгат се по точно това място, това липсващо място… Същите черни, печатни букви. Виждаше ги, но не бяха на фокус, като фон на снимка с обект отпред и в средата, а другото е замъглено. Съсредоточи се върху черните думи, върху петното, не толкова върху значението им, колкото да си ги представи. Продължи да се напряга, докато дойдат на фокус една по една, и едва тогава ги прочете и ги изрече на глас:

— Не можеш да си играеш на Господ, без да си се запознал с дявола.

Ден трети, 17:20 ч.

Кейти Куигли се събуди стресната. Пробуждането й беше бавно, плавно изплуване от съня, но в последния миг съзнанието й се изкатери по кладенеца и изригна от отвора на върха му ужасно бързо и я накара да подскочи.

Ръцете й бяха вързани зад гърба. Краката й също бяха вързани. Очите й бяха прикрити под някаква превръзка. Под себе си усещаше влажна повърхност. Въздухът миришеше неприятно — на фекалии, урина и още нещо.