Джей Баркер - И пета ще умре

Пистолетът му тежеше и за малко да изпадне от ръката му. Стисна го по-здраво и нарочно притисна пръст в острия ръб на предпазителя, усещането за болка му помогна да се съсредоточи.

Пул тръгна по коридора, изпънал ръце като за стрелба и насочил дулото на пистолета към пода пред себе си.

Коридорът от входа водеше към дневна и трапезария отворен тип с кухненски бокс в дъното, оскъдно обзаведени. Той огледа и трите пространства, а после съсредоточи внимание върху другия коридор от отсрещната страна на къщата, вляво спрямо дневната част. За разлика от този на входната врата, другият беше тесен. Откри малка баня в единия му край и единична спалня в другия. Чаршафите на двойното легло бяха опънати по войнишки. Бишъп го беше оправил.

В дъното на стаята имаше тоалетка. Три от чекмеджетата бяха отворени и празни. В банята Пул завари мивката мокра, но обичайната козметика липсваше.

Имаше чувството, че Бишъп е бил тук допреди малко, че това е някакъв вид убежище. Не беше очаквал федерален агент да изникне на прага му. Беше се уплашил и се беше изнесъл набързо.

Пул посегна към телефона си. Нямаше го.

Върна се в коридора с мисълта, че го е изтървал по време на борбата с Бишъп, но не го намери и там.

Дийнър!

Отправи се към вратата и дръпна бравата.

Заключена.

Бишъп си беше дал труда да заключи вратата на излизане.

Пул се помъчи с ключалката, движенията му още не бяха напълно сигурни.

Зимният вятър нахлу в къщата.

От другата страна на улицата вратата на изоставената къща зееше отворена.

Пул се втурна през улицата, все още стиснал пистолета пред себе си, смътно си давеше сметка, че в съседската къща завесите пърхат издайнически, а силуетът на съседката се очертава от голям зелен екран зад нея, на който голф турнирът отстъпва на реклама на коли.

Не осъзнаваше, че е изкрещял името на Дийнър, докато звукът на собствения му глас не отекна срещу него в иначе тихата къща, първоначално не забеляза и тялото, облегнато на стената в ъгъла на дневната с шия, яке и риза, просмукани с кръв.

Ден трети, 14:26 ч

Кръвта беше топла.

Пул притисна показалец към шията на Дийнър, беше наясно какво ще открие, но е длъжен да провери все пак. Едното безжизнено око на партньора му го следеше, втренчено през тесен процеп. Лявото беше извадено и на мястото му зееше черен отвор. Лявото ухо и езикът на Дийнър също липсваха.

Бишъп беше пронизал агента в шията, точно под брадичката, след това беше теглил разрез право надолу и беше разрязал вена. Ръката и рамото на агента целите плуваха в кръв. Очевидно се беше опитвал да спре кървенето, но усилието се беше оказало безплодно. Най-вероятно бе изкървил за по-малко от минута.

Пул виждаше дръжката на пистолета на Дийнър на сигурно място в презраменния му кобур. Бишъп бе успял да го изненада — не бе имал време да извади оръжието. Сигурно беше чул входната врата и беше приел, че се връща колегата му.

Около липсващите ухо и око нямаше много кръв, което подсказваше, че са били отстранени след смъртта.

Пул не се затрудни особено да открие липсващите телесни части.

Част от графитите бяха отрязани от мазилката — общо четири квадрата. Бишъп беше изрязал поемите, написани с черен маркер, и беше поставил окото, ухото и езика на Дийнър в три от празните четири кухини.

Сърцето на Пул се разблъска диво в гърдите му и цицината на тила го заболя. Наведе се отново и претърси трупа на Дийнър за телефона му.

Нямаше го.

Когато се изправи, от внезапното движение му призля. Посегна към стената и застърга с пръсти по мръсната мазилка.

Десет минути щяха да минат, преди да намери сили да се добере до съседната къща и да повика помощ.

Ден трети, 14:30 ч.

— Защо Бишъп ще работи с Либи Макинли? — попита Клеър.

— И което е по-важно, защо Либи Макинли ще работи с него? Убил е сестра й, за Бога! — отвърна Наш.

Бяха се върнали в координационния център.

Снимката на Бишъп в пикапа беше увеличена и принтирана, и вече залепена на една от белите дъски в предната част на стаята.

— Трябва да го споделим с ФБР — заяви Клоз от заседателната маса. — Тези случаи са свързани с У4М. Те трябва да знаят.

И Клеър, и Наш го зяпнаха.

Той вдигна ръце.

— Какво? Не можем да го скрием!

— Къде е сега Либи Макинли? Излязла е от затвора, нали? Има ли си надзорник или някой, който я следи? — попита Клеър.

Клозовски придърпа лаптопа си. След няколко натискания на копчетата, пребледня.