Джей Баркер - И пета ще умре

— Предполагам, разнасянето на словото е трудна работа в днешния свят. Толкова хора са загубили вяра. Навярно е разочароващо.

— Към каква религия се придържате вие, господин… — Кейти Куигли си свали ръкавиците и се вкопчи в чашата си. Мъжът забеляза, че не отпи от напитката.

— Може да ми казвате Пол 13 13 St. Paul (англ.) — свети Павел — Бел. ред. — той й се усмихна и отпи от какаото си.

— Като апостол Павел — отбеляза Уесли, преди да отпие на свой ред от чашата си.

— Също като апостола — мъжът обърса уста с ръкава на ризата си. — Предполагам, че по религиозните въпроси съм все още в процес на търсене. Взел съм по нещо оттук и по нещо оттам. Стигнал съм до извода, че откритието може да е също тъй просветляващо като Евангелието.

— Църквата ни е на около километър оттук. Защо не се присъедините към нас? Имаме открити срещи всяка събота, от осем вечерта нататък, и продължават само около час. Сигурен съм, че всички с радост ще изслушат представите ви… — Уесли отпи отново от какаото си. Капка шоколад остана в ъгълчето на устата му. — Много е вкусно!

Седналата до него Кейти подскочи и го изгледа с присвити очи.

Дали не я беше ритнал под масата?

Уесли продължи:

— След събранията обикновено сервират кекс и освежаващи напитки. Може да ни споделите рецептата си за горещ шоколад!

— Струва ми се, че си прекарвате отлично!

Кейти поднесе чашата към устните си. Мъжът проследи как души димящата напитка. Отпи малка, колеблива глътка.

— Ммм, страхотно! — и върна чашата на масата пред себе си, като я завъртя няколко пъти, преди да отпусне ръце в скута си.

— Радвам се, че ви допада.

— Имаш ли семейство, Пол? — попита Кейти.

— Имам дъщеря на твоята възраст. И тя е малко срамежлива понякога.

— О, аз не съм срамежлива.

— Така ли?

Кейти поклати глава и отново пробва горещия шоколад. Мъжът не беше сигурен дали наистина пие или просто поднася чашата към устните си в опит да изглежда, все едно се наслаждава.

— Кейти е даже много приказлива, щом веднъж опознае събеседника си — включи се Уесли.

— Къде е дъщеря ти? Вкъщи ли е? — Кейти плъзна поглед по малката кухня.

— Почива си горе. Не се чувства добре в последно време.

— А госпожа Пол къде е?

Мъжът с черната плетена шапка сведе очи.

— Боя се, че я изгубих при раждането на дъщеря ни. Имаше… усложнения.

— Неведоми са божиите…

Той махна с ръка към момичето.

— Добре съм запознат със загадъчните му пътища.

— Има изпитания. Той те изпитва. Изпитва вярата ти — уточни Уесли.

— Напълно е възможно това да е истина, но не прави подобни случки по-безболезнени. Вие двамата губили ли сте човек, който ви е близък? Най-скъпият на света за вас?

Уесли и Кейти се спогледаха и поклатиха глави.

— И двамата сте толкова млади. Да се надяваме, че няма да се случи да преживеете подобни неща още много дълго време. Да се надяваме, че Господ няма причини да се обърне и към двама ви. А ако го стори, дано го хванете в хубав ден.

— Всеки ден е хубав, щом Бог го дарява — каза Уесли.

— Да… сигурно е така.

— Ще доведеш ли дъщеря си в Кингдъм Хол? — попита Кейти.

Мъжът й се усмихна.

— Сигурен съм, че много ще й хареса да посети църквата ви.

Уесли си допи горещия шоколад и малко театрално тропна празната чаша на масата.

— Е, Пол. Мисля, че е време да тръгваме. Имаме мнозина други за посещение днес… — той плъзна една от брошурките по масата. — Адресът на залата е написан отзад. Както казах, изобщо не е далеч оттук. Ще се радваме да ви видим. Двамата с дъщеря ви.

Мъжът с черната плетена шапка допи горещия си шоколад и почеса раната на главата си. Под нея отново бе започнало лекото пулсиране.

— Кажи ми, Уесли, какво според Свидетелите на Йехова се случва с душата след смъртта?

Уесли се беше надигнал от мястото си. Погледна към Кейти и седна обратно.

— Ами, ние смятаме, че душата умира заедно с тялото като наказание за греховете, извършени от Адам и Ева.

— И какво, няма рай? Нито ад?

— О, има рай, но Господ е поканил в него само душите на 144 000 човеци да се присъединят да властват заедно с Христа и да помогнат за създаването на рай на земята.

— А какво става тогава с всички нас, останалите?

Кейти скръсти ръце.

— Според Битие 3:19 Бог е казал: Ще се върнете в земята, защото от нея сте взети. Защото сте пръст и в пръстта ще се върнете.

— Значи, няма надежда… — мъжът обхвана с жест стаята. — Всичко това и не сме нищо повече от пръст. И всички, които обичаме, са само храна за червеите и дърветата… — той чу гнева да се надига в гласа му и го стъпка безмилостно. — Предполагам, че в такъв случай трябва да се стараем да сме сред праведниците, та да можем да се надяваме да попаднем сред тези сто четиридесет и четирите хиляди.