Джей Баркер - И пета ще умре

Портър влезе в стаята за консултации и отново седна срещу Джейн. Сара се настани до нея. Надзирателят затвори вратата след тях.

Джейн плъзна дневника през масата към детектива, но задържа ръка върху черно-бялата корица.

— Нещата не са се случвали по този начин.

Той не беше сигурен как очаква да прозвучи гласът й. Дрезгав и властен, вероятно. Изобщо не беше такъв. Думите се изсулваха от езика й с гладкостта на лък по цигулка. Не долови очаквания от него гняв. Тя беше спокойна и овладяна. Забелязваше се обаче лек южняшки акцент.

— Така ли?

Тя отдръпна пръсти от дневника. Долепи ги до ръба на масата, наклони леко глава наляво.

— Ансън винаги е имал буйно въображение, склонно съм самозадоволяване.

Сара седеше кротко зад масата срещу Портър, погледна първо дневника и после него.

Детективът се наведе към клиентката й.

— Знаете ли къде мога да го намеря?

Майката на Бишъп размърда пръсти и потропа с нокти по алуминиевия плот.

— Знаете ли къде е той?

Ето я пак същата усмивка, макар че тя се помъчи да я прикрие, само намек в ъгълчетата на устните й.

— Дайте ми химикалка.

— Нямам в себе си.

Тя се намръщи.

— Всъщност е логично. Притесняват се, че някой като мен може да я забие в шията ви. Властимащите са толкова недоверчиви… — подритна с крака под масата. — А пък аз, съвсем без окови, готова да ви скоча…

— Дай й химикалка — нареди Портър на Сара, без да сваля поглед от клиентката й.

Адвокатката присви очи.

— Сам, не мисля…

— Моля те!

Тя се вцепени, тонът на гласа му я хвана неподготвена. Издиша и бръкна в куфарчето си, откъдето извади синя химикалка и я остави на масата пред Джейн.

Жената я взе и свали капачето. Замахна със свободната си ръка през масата и Портър бутна стола си назад, почти падна. Върна си равновесието, докато тя сграбчи дневника и го придърпа към себе си с тих смях.

— Няма нужда да си на нокти, Сам. Обикновено не хапя!

Излязло от нейната уста, името накара студени мъртвешки пръсти да полазят по гърба му.

Затворничката отвори корицата на дневника и се зае да пише на първата страница. Когато свърши, сложи капачката на химикалката и я върна на Сара, която пък бързо я пъхна в куфарчето.

Портър посегна през масата, взе дневника и отвори корицата.

— Това какво е?

Джейн се усмихна, после се изправи.

— Вече бих искала да се върна в килията си.

Отправи се към вратата и почука двукратно по стъклото.

Лицето на пазача се появи в малкото прозорче и на нивото на кръста се отвори малка врата. Джейн се обърна с лице към посетителите си и пъхна и двете си ръце в отвора. Надзирателят щракна чифт белезници на китките й и ги затегна с щракване зад гърба й. Тя пристъпи напред и вратата се отвори. Тъмничарят я улови за рамото.

— Пак ще поговорим, Сам! Очаквам го с нетърпение… — на вратата Джейн се спря и добави. — Потърси мястото, където се крият чудовищата, детектив. Там ще намериш и отговорите си.

С тези думи пазачът я отведе и шляпането на меките й подметки се отдалечи по коридора.

Сара се обърна към Сам.

— Какво ти написа?

Той обърна дневника, така че и тя да може да види:

Дженкинс Кроул Роуд 12

Симпсънвил, Южна Каролина

Ден трети, 14:03 ч.

Пул почука отново, този път по-силно.

Леденият вятър вцепеняваше бузите и шията му и той изруга, че не е сложил шал.

Почукването му по вратата на къщата от лявата страна на изоставения имот остана без отговор. Надзърна през прозорците и не му се стори да има човек вкъщи. Забеляза го някакво куче, изгледа го изпод одеяло на пода и продължи да спи, без да излае нито веднъж.

Съседка от дясната страна на изоставения имот си беше у дома, но не можа да предложи много полезна информация. Отвори запъхтяна, стискаше здраво дебелия си розов пеньоар около доста заоблените си телеса. Зад нея седемдесетинчовият телевизор с усилен до небивали висини звук бълваше коментари към състезание по голф. Екранът изглеждаше абсолютно не на място, твърде голям за малката дневна и остарелите мебели. Празни кашони от Амазон бяха складирани на паянтова купчина точно до вратата, в съседство със закачалка, препълнена с поне дузина палта, шапки и шалове. Две малки кученца скочиха от дивана и се разджафкаха при почукването на Пул, възбудата им нарасна при отварянето на вратата и появата му пред погледа им. Къщата вонеше на сирене.

Жената се намръщи срещу него, показаха се пожълтелите й зъби зад напуканите устни.