Джей Баркер - И пета ще умре

Тя водеше към малка дневна. Някой бе нападнал с нож възглавниците на износения кафяв кожен диван. Купчини пълнеж отрупваха стаята, бял тополов пух. Отоплението беше изключено.

— Проверка от ФБР! Излезте незабавно на открито! — гласът му отекна из къщата с отзвук, какъвто имат само празните, изоставени жилища.

Той влезе вътре.

Стените бяха покрити с графити. Многоцветни емблеми на банди, имена и всевъзможни послания: „Даша те обича“, Литъл Микс и „Екстрейн се събира“. Пул нямаше представа какво означават дори и половината.

В другия край на къщата задната врата се отвори с шумно изпукване. Дийнър влезе в кухнята с изваден пистолет и дуло, насочено към тавана. Кимна на колегата си и зави в коридора от дясната си страна. Извади от джоба си малко фенерче, включи го и го намести под оръжието. Завъртя лъча из коридора.

Пул пресече стаята и го последва. Мазилката тук беше ритана или удряна — имаше десетки дупки отгоре до долу. Някой беше търсил скривалище в стените или просто хлапета се бяха забавлявали, и двете версии изглеждаха еднакво логични. Някога златист, сега мръснокафяв, мокетът вонеше на урина.

В първата спалня откриха на пода матрак, заобиколен от празни кутии от храна и напитки. В ъгъла имаше смачкано одеяло. Някой беше залепил вестници за прозорците под пуснатите пердета. Тоалетната беше използвана наскоро, но тъй като нямаше вода, чинията преливаше със замръзнала каша, в която Пул отказа да се вгледа. Ваната не беше в много по-добро състояние. Вратичките към спирателния кран липсваха и разкриваха напукани пластмасови тръби.

Продължиха към втората спалня.

Тук нямаше матрак, само скъсан спален чувал и очукано газово котлонче за къмпинг. Някой го беше използвал или за готвене, или да се топли, или и за двете. В стаята смърдеше на застоял дъх на трева.

Върнаха се в дневната. Мазе нямаше. Къщата беше празна.

— Според мен тук се навъртат бездомници, а може да е и скривалище за местни хлапета. Има смисъл да е междинна станция — Пул прибра оръжието си. — Откога е необитавана къщата?

Дийнър се беше върнал в кухнята да рови из чекмеджетата и шкафовете.

— Над година… — той се втренчи в сифона на мивката. — Някой е налял тук цимент.

— Хлапетата правят такива работи… — Пул се загледа в графитите по стените на дневната.

Дийнър продължи:

— Не успях да открия много информация за имота. Първоначалният собственик е починал, а къщата остава на трите му деца. Те живеят извън щата. Обявена е за продан. Според мен са се опитали и да я дадат под наем — но не се е намерил кандидат… — той извади мъртва мишка изпод мивката, държеше я за опашката и я хвърли в ъгъла. — Не разбирам защо. Чаровна къщурка.

Пул не обърна внимание на мишката, която тупна на пода недалеч от краката му.

— Може и да има нещо тук… — проследи графитите с лъча на фенерчето си.

Дийнър дойде при него и излезе на светло.

— Прилича просто на хлапешки драсканици. Вандали, банди, такива неща.

Пул посочи малко каре с текст, написан с черен маркер.

— Това не са хлапешки работи, а цитат от „Каретата“ на Дикинсън, Виж и това… — той посочи друго каре е текст, написан със същия почерк:

— Това е от Ханшан, китайски поет от династията Таи — отбеляза Пул.

— Откъде, дявол да го вземе, знаеш пък за него?

— В колежа имах приятелка, която си падаше по будизма. Цитираше постоянно стихове от една книга и това също беше в нея.

— Ясно. А защо е подчертано?

Пул се замисли за момент и поклати глава.

— Не знам.

Дийнър се премести на няколко стъпки нататък по стената.

— Тук има още едно, със същия почерк.