Джей Баркер - И пета ще умре

Той започна да пише отново, преди Клеър да е отговорила, но после добави:

— Харесвам си работата. Ще ми се да преуспея в нея, така че правя, каквото ми е наредено. Може би това ме прави леко странен, но спя като бебе, без тревоги в главата. Олеле.

— Какво?

— Тойота тундра били много популярни.

— Колко са?

— Шестстотин и дванайсет между двайсет и трети и двайсет и девети декември.

Наш се върна, внимателно балансирайки три стиропорени чашки. Остави една до Клоз, а друга връчи на Клеър.

Тя погледна екрана.

— Можеш ли да подредиш списъка според броя на появите им? Либи Макинли е работила в този рибен магазин само един ден и това не е съвпадение. Ако по един или друг начин действа в тандем с извършителя и е проучвала мястото, това ще рече, че на него не му се е налагало да го прави, така че преминаванията му край камерата са ограничен брой. Повечето появи може би са редовен маршрут на някоя кола, примерно едни и същи хора отиват на работа и се връщат всеки ден.

Клоз настрои някои от данните в горния прозорец на екрана си и натисна отново копчето.

— Добре. Най-високият брой преминавания са четиринайсет. Сто и шест единични преминавания, деветдесет и три двойни… Ще сортирам от най-ниското до най-високото, след това ще извадя статични кадри.

Клеър проследи изчезването на списъка, заменен от дузина снимки на пикапи, всички направени от един и същ ъгъл.

— Търсим кола, която кара водна цистерна.

Прегледаха Снимките. След няколко секунди Клоз цъкна на „Следваща страница“ в дъното на екрана. Появи се нов набор снимки. Те ги огледаха, после той кликна отново за следващата страница, после потрети процедурата. Прехвърлиха дванайсет екрана, преди да го открият.

— Ето, заповядай — каза Клоз.

— Определено е същият пикап, който видяхме на камерата от Джаксън Парк — потвърди Наш.

— Трябва да пуснем номера и да извадим име и адрес заяви Клеър. — Можеш ли да увеличиш шофьора?

— Аха — Клоз премести един плъзгач с мишката и снимката се разду, за да заеме целия екран. Той цъкна два пъти върху екрана, така че да се центрира върху лицето на шофьора.

— О, мамка му! — промърмори Наш.

— Това не е ли… — зяпнал, Клозовски се прегърби на стола си. Разтри врата си.

— Това е Бишъп — каза тихо Клеър.

Ден трети, 13:35 ч

Сара Уернър простена:

— Хиропрактикерът ми хич няма да остане доволен!

Тя лежеше на бюрото в стая за наблюдение и беше избутала настрана компютърния монитор и клавиатурата.

Надзирателите ги проверяваха редовно на трийсетина минути и Уернър всеки път ги отпращаше.

Портър се намести по-удобно на стола. И него го болеше навсякъде.

Погледна закачения в ъгъла часовник.

— Минаха близо три часа. Какво прави тя там?

Сара извърна глава и надзърна през еднопосочния прозорец.

— Все още чете. Май трябваше да си донесем обяд.

Стомахът на Портър изкурка в съгласие.

— Искам да съм тук, когато свърши. По-добре да не й даваме време за храносмилане.

— Без метафори, свързани с храна, моля.

— Извинявай.

Детективът вдигна ръце над главата си и се протегна. Преглътна една прозявка.

— Няма нужда да чакаш с мен, ако имаш нещо друго за правене. Не искам да те задържам.

Сара се прозя, като прикри устата си.

— Днес нямам абсолютно нищо друго.

— Няма ли важен човек в живота ти?

Тя се засмя.

— Аз се занимавам със защита на престъпници в един от най-опасните градове в страната. Направих грешката да избера офис с апартамент над него, което означава, че работата ми буквално се прибира вкъщи с мен, само на няколко крачки разстояние. Не че разположението е от значение, понеже прекарвам по осемдесет и повече часа седмично с глава, заровена в папките с делата. Ако не съм пуснала корени зад бюрото, значи съм или тук, или в съда, понякога в полицейското управление. Всяко решение, което взема, саботира каквито е да е възможност за личен живот… — тя завъртя глава и му се усмихна. — Това е най-близкото до среща преживяване, което съм имала от близо четири месеца.

Портър неволно се изчерви.

— Така ли? И как се справям?

Сара отново насочи поглед към тавана и огледа ноктите си. Детективът забеляза, че не са много дълги. Лакът, ако имаше такъв, сигурно беше прозрачен.

— Получаваш точки за оригиналност, това е сигурно. Изборът ти на място за срещата е малко смотан, но все пак по-добър от някои други.

— Може би ще успея да те изведа на вечеря? Като извинение? — Репликата му се изплъзна, преди Портър да осъзнае какво казва, и веднага му се прииска да си вземе думите обратно.