Джей Баркер - И пета ще умре

Когато тя натисна отново копчето на дистанционното, двигателят се съживи и вратата започна да се отваря. Клеър пак го натисна и вратата тръгна надолу.

— Дявол да ме вземе!

Клеър слезе от стълбата.

— Кой друг има достъп до това място?

— Само аз.

— Не и търговци, служители, хазяин?

— Преди няколко седмици наех едно момиче да ми помага отпред, но тя дойде само веднъж. Нервно дребосъче. Мисля, че не й хареса да се навърта около хора…

— Магазинерът понижи глас. — Лежала е в Стейтсвил за убийство, току-що е излязла. Каза ми какво е станало и ми се стори, че е било нещастен случай. Тя май имаше трудности да си намери работа, така че реших да й дам шанс. Тук не въртим много пари в брой и не си представях как ще излезе от магазина с моите риби. Доста добър съм в оценяването на характери и не ме притесни ни най-малко, докато я интервюирах за работа, така че защо не, нали? И бездруго имах намерение да пусна обява за почасова помощ…

Клеър сбърчи вежди.

— Тя е кандидатствала за работа, която не е била обявена. Не е имало дори табела на прозореца?

Продавачът пъхна ръце в джобовете си.

— Появи се в натоварен ден, видя, че имам нужда от помощ, и ми я предложи. Както казах, мислех си да пусна обява.

— Как се казваше?

— Либи. Либи Макинли.

Клеър си извади телефона и набра един от номерата, записани за бързо набиране.

Включи се направо гласовата поща:

— Говорите с детектив Сам Портър от Чикагската полиция, аз съм…

Тя прекъсна.

Дявол да го вземе. Трябваше да се обади на Наш.

Ден трети, 13:18 ч.

Ах, приятели мои!

Хубаво е да знам, че най-после стигнахте дотук! Надявах се да бъда с вас, когато дойде този момент, но уви, не е било писано така. Утешавам се с факта, че тези материали си проправиха път до способните ви ръце и съм убеден, че ще ги занесете на колегите си от отдел „Финансови престъпления“, за да ги добавят към нарастващата купчина доказателства срещу г-н Талбът и компания. Макар да смятам, че тази кутия съдържа повече от достатъчно информация за значителна присъда, опасявам се, че не можех да чакам до съдебната част от програмата и изпреварих процеса и издадох присъда, каквато, мисля, че е много по-подходяща за въпросните престъпления. Също като дългогодишния си делови партньор, Гюнтер Хърбърт, днес г-н Талбът ще се изправи очи в очи с правосъдието и ще отговори за провиненията си по възможно най-бързия начин. Може би ще му позволя да целуне дъщеря си за последен път, преди да си кажат „сбогом“? А може би не. Вероятно най-добре ще бъде само да се гледат един друг, докато кръвта им изтича.

Пул приглади краищата на листа и огледа почерка — спретнат и четлив, но странно смущаващ.

Бележката бе намерена в кашона, оставен в празен апартамент, от детективите Клеър Нортън и Брайън Наш в деня, след като Бишъп беше отвлякъл Емъри Конърс, и часове след отвличането на биологичния й баща, Артър Талбът. Адресът на апартамента откриха на документите за постъпване на работа, които Бишъп беше попълнил като част от фалшивата си самоличност и внедряването в криминалната лаборатория на Чикагската полиция като Пол Уотсън. Бишъп беше искал да открият информацията и беше оркестрирал план (един от многото), за да се увери, че няма да бъде намерена по-рано или по-късно от избрания от него момент. Знаеше, че ще проследят адреса, щом прикритието му се срине, но не и преди това.

Пул беше разположил съдържанието на кашона на спретнати редици на сгъваема масичка, преди да тръгне на посещение при надзорника на Либи Макинли.

Плътно пристегнати купчинки с хартия. Общо дванайсет.

Първите седем съдържаха информация основно за Артър Талбът, по-конкретно — за машинациите му с недвижими имоти и финансовите му холдинги. Отделите за финансови престъпления и на Чикагската полиция, и на ФБР все още разплитаха подробностите, но към момента бяха прибрали над петнайсет милиона долара в имущество, смятано за резултат от престъпни действия. Поради големия размер на „Талбът Ентърпрайзис“ повечето й собственост беше замразена, но съдът позволи на оперативните сметки на компанията да останат захранени. В крайна сметка те искаха да се разправят с кашата, без да поставят в опасност хилядите законни работни места, създадени от начинанията на Талбът. Тръстът на Емъри Конърс също беше останал недокоснат, тъй като беше напълно самостоятелен от Талбът — нещо, за което той очевидно бе настоявал.