Джей Баркер - И пета ще умре

Телефонът на Пул звънна и той се върна при бюрото. Дийнър.

Натисна копчето за приемане на разговора.

— Франк? Намерих нещо. Оказа се прав.

— За документите ли?

— Аха. Илинойският регистър за гражданско състояние е получил искане за подмяна на акт за раждане преди около година, на 10 април 2014 г., посредством онлайн портала им.

— Докато Макинли е била още в затвора.

— Аха. Искането е подписано от Кейлин Селки — е, от някой, който се представя за нея. Подал е цялата необходима информация — болницата, в която е родена, родния щат и града, майчиното моминско име, пълно бащино име. Посочил е причина за замяна: изгубен при пожар. Прикачил е снимка за документи на Либи Макинли. Фалшива е, но никой не си е дал труда да я проверява. Дубликатът е издаден на 2 май 2014 г. След около седмица, на 8 май 2014 г., е получена молба за изваждане на паспорт с приложен акта за раждане и три сметки за комунални услуги — ток, телефон и кабелна телевизия — все за един и същ адрес, където са изпратени и документите — жилищна сграда в Брайтън Парк. В момента съм тръгнал нататък.

Сърцето на Пул се сви.

— Прати ми адреса на съобщение. Ще се срещнем там.

Ден трети, 13:31 ч.

— Колко време ще отнеме?

Клозовски вдигна ръка и й махна да се разкара, втренчил поглед в монитора на компютъра.

— Опитвам се да намеря хубав ъгъл на камера. Кажи ми, когато забележиш нещо, което…

— Ето сега! — извика Клеър.

— По дяволите, Клерче-меченце, какво ще кажеш да използваш тона си за затворени помещения? — обади се Наш иззад рамото й.

Тя се наведе и докосна монитора.

— Това е задната врата на рибния магазин. Коя улица е това?

Клоз цъкна на информационното поле до графично изображение на охранителна камера.

— Ъгълът на Шестнайсета и Мортимър.

— Можеш ли да приближиш малко?

— В момента съм на пълен зуум. Коя дата ни трябва?

— Той каза, че цистерната е открадната една седмица след Коледа. Но е подал оплакване чак на четвърти януари. Може би да започнеш на двайсет и седми декември за всеки случай?

Клоз въздъхна.

— Голям времеви прозорец ми даваш.

— По-добре да хвърлим голяма мрежа.

Наш се наведе от другата страна.

— Мислех, че тези неща ти дават възможност да търсиш по марка и модел?

Клоз се облегна на стола си.

— Какво ще кажете за малко лично пространство? Смърдиш на ряпа!

— Ядох салата на обяд — отстъпи крачка назад Наш. — Опитвам се да полагам целенасочени усилия да се храня по-здравословно.

— Обядвал си салата в Макдоналдс и тя е плувала в майонезен сос. Едно от най-затлъстяващите неща в менюто им…

— Глупости.

— Не се майтапя.

— Съсредоточете се, господа! — намеси се Клеър. — Можете ли да търсите по марка на превозното средство?

Клоз поклати глава.

— Не съвсем.

— Това не е съвсем отговор.

— Камерата не може да определи марката й модела на една кола, но чете и записва табелите с номерата. Мога да сверя тази информация с Агенцията за транспортните средства и…

— Значи, стига нашият извършител да не смени табелите на колата, можеш да търсиш номерата, снимани от камерите, и да изолираш всички автомобили тойота тундра от същата година, минали през това кръстовище, без нужда от дата и час — обобщи Клеър. — Давай.

Клоз се захвана да пише.

— По-добре работя с кафе.

— Ако намериш нещо, целия месец ще ти купувам от Старбъкс.

— Това е прекрасна проява на щедрост, но не решава настоящото ми положение.

Клеър подбели очи към Наш.

— Върви му намери нещо за пиене.

Наш отвори уста, приготви се да спори, след това размисли. Тръгна към малката стая за отдих в ъгъла на компютърния отдел.

Клеър снижи глас и се наведе към компютърджията.

— Говорил ли си със Сам?

Клозовски не отклони поглед от монитора.

— Не се очаква да се свързваме с него. Никога не бих посмял да наруша пряка заповед.

— Опитах да го намеря три пъти. Все с гласова поща се сблъсквам.

— Наш също се обади преди няколко часа. Същото нещо — призна тихо Клоз.

На екрана му се появи списък. Той избра няколко обекта и натисна „ентър“.

— Виж, последното, което ми се ще, е да звуча като единствения възрастен в стаята. Портър ми е приятел и на мен, но ни прецака. Федералните връхлетяха и ни взеха случая с У4М, това го приемам. Така стават нещата в истинския свят. Измих си ръцете и продължих нататък. Ти също. Както и Наш. Портър също е трябвало да го направи… — компютърджията спря да пише и сви рамене. — Нали си оставила случая на мира? Нямаш скрита лаборатория за борба с престъпността, нали?