Джей Баркер - И пета ще умре

— Ха. Много проницателно. Май ще си го запазя — обяви Сара.

— Предпочитам да не взимам психологически и духовни напътствия от психопати.

— Но пък си научил точно това наизуст.

Удар по стъклото я накара да скочи от бюрото с писък.

Портър се изправи и втренчи поглед в еднопосочното огледало.

Там, от другата страна, на сантиметри от тях, стоеше Джейн Доу. Дневникът бе прикован към стъклото под разперената й длан.

Ден трети, 13:35 ч.

Специални агенти франк Пул и Стюърт Дийнър седяха в паркирания джип чероки на Пул, предвидливо спрян доста по-настрани от Форти Фърст Плейс 519. Уличката беше тиха.

Пул проучваше имота през бинокъла си „Цайс 5260004“ — тежък, но изумително ефективен.

Къщата беше малка, вероятно с две спални и само една баня: Едноетажна. Светлозелената боя беше избеляла и напукана. Имотът бе скрит зад телена ограда. Табела „Под наем“ висеше странично на вратата, закрепена на място с една черна свинска опашка в ъгъла. Алеите, дворът и входът към гаража бяха заринати под поне една педя сняг. Явно скоро не беше изриван. Пред гаража нямаше кола. Дебели пердета закриваха прозорците и пречеха да се надзърне вътре.

— И актът за раждане, и паспортът са пратени тук. Записът от охранителните камери в Транспортната агенция показва Либи да си получава шофьорската книжка лично, с помощта на фалшивите документи, само три дни след освобождаването й от затвора — сподели Дийнър.

— Изглежда ми като изоставена къща. Няма отпечатъци в снега, които да водят към нея. Не виждам какво има вътре, завесите са спуснати — Пул свали бинокъла. — Сигурно е някаква междинна станция. Който и да е помогнал на Либи да получи документите, използва това място за адрес и нищо повече.

Той си закопча якето и уви шала около врата си.

— Отивам да хвърля едно око отблизо.

Дийнър изгледа изпод вежди сипещия се сняг.

— Кога се предполага да се разкара тази гадост?

Пул не се дразнеше много от снега. Понякога беше по-добре грозотата на света да остане скрита под бяло одеяло.

Вратата на джипа изскърца при отварянето. Пул я хлопна силно. Понякога тази откъм шофьора не се затваряше добре в студа. Чу Дийнър да излиза от другата страна и да заобикаля колата, а снегът хрущеше под подметките му.

Вървяха по тротоара, докато не застанаха срещу имота, след това пресякоха улицата. Пул все още не беше видял нито една кола. Движението изглеждаше ограничено само до местните жители. Това правеше мястото странен избор за пощенска кутия. За такива цели се предпочитаха места с натоварено движение. Хората в спокойните квартали забелязват непознатите, а онези, които използват подобни пощенски кутии, не обичат да бъдат забелязвани.

Кадри от къщата на Либи Макинли заляха мислите на Пул, особено такива на откритото от него вътре. Усети киселина в устата си. Щеше му се да може да забравя подобни неща, но умът му упорито ги нареждаше направо на витрината.

Имаше две пощенски кутии, и двете — на стълб на края на пътеката в двора. Тази отляво беше предназначена за вестници, нямаше вратичка и беше празна. Пул отвори металната кутия до нея и извади няколко пощенски пратки.

— Разпродажба на книжни издания, адресирана до Либи Макинли, и карта за дарения на ветерани, адресирана до „Получател-1“ и двете пратени тази седмица. Някой следи тази кутия… — каза Пул на Дийнър, преди да ги прибере обратно вътре.

Дийнър огледа улицата.

— Около половината пътеки са изринати наскоро. Щом проверим вътре, би трябвало да говорим със съседите. На тиха уличка като тази несъмнено ще намерим някой достатъчно любопитен, вторачен в тази къща.

Вратата в телената ограда беше замръзнала на място и на Пул му се наложи да я подръпне, преди да успее да отвори резето. Тя се завъртя колебливо през дебелия сняг и двамата тръгнаха по пътеката към входната врата.

— Франк! — Дийнър тихо повика партньора си по име и посочи с ръкавица към вратата. Ключалката липсваше, на нейно място направо зееше дупка. Бравата изглеждаше разбита. Горният й ръб беше издраскан и очукан. Някой го беше удрял. И рамката беше цялата в драскотини.

Пул разкопча якето си и бръкна за пистолета, преди да бутне вратата. Посочи с пръст Дийнър, след това ъгъла на къщата. Партньорът му извади оръжието си и изчезна отзад в търсене на задната врата.

Пул посегна към бравата. Въпреки че поддаде, му се наложи да я задържи, за да не се разпадне. Болтовете, крито трябваше да поддържат цялата конструкция, или бяха свалени, или разхлабени и той имаше чувството, че всичко ще се разглоби в ръцете му. Езичето се прибра с щракане. Той бутна леко вратата.