Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Покажете ми снимката на шарадата.

Ирландецът се наведе, извади снимката от папката и я подаде на Томаш. В този момент се появи един униформен полицай, който повика О’Лиъри. Старши инспекторът размени няколко думи с него и се върна при гостите си.

— Моля да ме извините — каза той. — Дългът ме зове.

О’Лиъри се отдалечи, оставяйки Томаш и Валентина сами.

Ученият започна да изучава снимката на шарадата и дълго се взира в поредицата от единици и четворки; изглежда, искаше да се увери в първоначалното си заключение.

— Е? — попита нетърпеливо Валентина. — Какво е това?

Томаш на свой ред се наведе и извади от полиетиленовия плик дебела книга, която беше купил при пристигането си на летището в Дъблин. Италианката погледна корицата и прочете заглавието.

— Библията.

— Единствените евангелия, които разказват за родословието на Исус, са тези от Матея и Лука — каза историкът, докато разлистваше книгата. — Интересното е, че и двамата го показват по линия на Йосиф. Не мислите ли, че е любопитно?

— Наистина — призна тя. — Щом Йосиф не е биологичен баща на Исус, както твърдят тези две евангелия, защо ще описват родословието му по линия на Йосиф? — Тя посочи Библията. — Няма ли информация за семейството на Мария?

— Не, само за това на Йосиф — обясни Томаш. — Друг интересен факт е, че родословията, описани от Матей и Лука, въпреки че проследяват предните на Йосиф, се различават едно от друго. — Той намери началната страница на първото евангелие. — Но ние ще се съсредоточим само върху генеалогията, представена в Евангелие от Матея.

— Защо?

Ученият посочи фотографията, оставена от старши инспектор О’Лиъри.

— Защото тя ще ни даде ключ за разгадаването на шарадата, оставена от убиеца. — Той прочисти гърлото си и се зачете в първия ред от текста. — Първият стих от евангелието започва така: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.

— Син Давидов? — учудено попита Валентина. — Не е ли Йосифов?

— Ще стигнем и дотам — прекъсна я Томаш, правейки знак на събеседницата си да прояви търпение. — Вторият стих на това евангелие извежда родословието от Авраам: „Авраам роди Исаака; Исаак роди Накова; Наков роди Иуда и братята му“ и така нататък, докато стига до Иесей и продължава: „Иесей роди цар Давида“. След това започва от рода на Давид. „Цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама“ и така, докато стига до преселението във Вавилон. Текстът отново изрежда родословието и редицата имена свършва при Иаков с думите: „Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос“.

— И така Исус се свързва с рода на Давид и Авраам.

— Точно така — прошепна историкът, съсредоточен в библейския текст. — Забележете сега какво се казва в стих 17 на първата глава на Евангелие от Матея: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода“.

Той вдигна глава и се взря в събеседничката си в очакване тя да стигне сама до извода.

Погледът на Валентина се прехвърли върху фотографията на шарадата, намерена до тялото на жертвата от тази сутрин.

— Четиринадесег, четиринадесет, четиринадесет — повтори италианката отмерено като робот. После вдигна глава и се взря в историка. — Невероятно! Отново познахте! — изръкопляска тя и се усмихна.

Умореното лице на Томаш грейна в широка усмивка.

— Благодаря.

— Убиецът насочва вниманието ни към този стих от Новия завет — отбеляза инспекторката. След първоначалната еуфория през погледа й все пак мина сянка на съмнение. — Много добре. Сега схванах връзката между шарадата и Библията. Но след като е оставил загадката до тялото на жертвата, този тип явно е искал да ни каже нещо. Какво означава това?

Пръстът на историка се плъзна по текста на Евангелие от Матея.

— Тези стихове съвпадат с нумерологията на дедите на Исус — обясни той. — Забележете, че имаме четиринадесет поколения между Авраам и Давид, най-великия цар на юдеите. Следват още четиринадесет поколения между Давид и заточението на евреите във Вавилон, което съответства на края на Първия храм 51 51 Соломоновият храм, известен също като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим, завършен през X век пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр. — Б.пр. . И след това още четиринадесет поколения между Вавилонския плен и Исус.