Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Dio mio!

— В тази библиотека се намира и P46, най-старото и почти пълно копие на Посланията на апостол Павел. Забележете, ръкописът датира около 200 г. Това означава, че е създаден малко повече от сто години след смъртта на Павел. И е може би най-старият текст от Новия завет, достигнал до нас. — Той замахна във въздуха. — Можете ли да пресметнете колко струват тези скъпоценности? При липсата на оригиналите и първите копия, тези документи са най-близки до първите новозаветни ръкописи, които притежаваме.

Ирландският полицай се прокашля, давайки да се разбере, че има нещо важно за казване.

— Интересно, че споменавате тези два документа — отбеляза той и извади бележник от джоба си. — Професор Шварц е дошъл тук, за да направи справка точно с тях. — Провери бележките си. — Прекарал нощта в изучаване на сканираното копие на P45 и поискал да види P46 този следобед.

— И какво? — нетърпеливо попита италианката. — Какво му се е случило?

Старши инспектор О’Лиъри премести поглед към бележките си.

— Професор Шварц получил официално разрешение да остане през нощта, извън нормалното работното време, защото „работата му го налагала“. Към три часа през нощта приключил справката си с P45 и се сбогувал с дежурния служител. Нощният пазач му отключил вратата и го пуснал да излезе. След това се върнал на мястото си; казва, че не забелязал нищо необичайно. — Старши инспекторът прелисти страницата на тефтера. — След минута чул един homeless 50 50 Бездомник, скитник (англ.). — Б.пр. да вика и да тропа по стъклото на вратата. Нощният пазач тръгнал към него, за да го отпрати. Тогава видял тялото на професор Шварц на земята. — Мъжът посочи отцепения район. — Отишъл при него и разбрал, че още е жив. Обадил се за помощ в централата, но когато парамедиците пристигнали, вече нищо не можело да се направи. Професорът бил мъртъв.

— Този homeless — започна Валентина, като внимателно следеше подробностите — видял ли е нещо?

— Така изглежда. — Ирландецът разлисти тефтера в търсене на свидетелските показания. — Няколко пъти е повторил на парамедиците: „Беше инцидент“. Така е казал: „Беше инцидент“.

— Инцидент? Как така инцидент?

— Така е казал на парамедиците.

— А на вас? Какво каза на вас?

Ирландецът се изчерви и сведе поглед.

— Ами… всъщност още не сме разговаряли с този свидетел.

Инспекторката от Криминалната полиция изглеждаше видимо заинтригувана.

— И какво чакате?

Мъжът от NBCI бе неспособен да я погледне в очите.

— Той заспа — прошепна ирландецът. — Изглежда, беше пиян. Парамедиците настояха да го закарат в болницата и едва този следобед ще можем да го разпитаме.

Валентина кимна. Замисли се за момент и посочи мястото, където беше лежало тялото на професор Шварц.

— Ами жертвата? Каква е причината за смъртта?

Старши инспектор О’Лиъри прокара пръст през шията си в жест, който всички разбраха.

— Прерязали са му гърлото.

Томаш и Валентина се спогледаха. Всичко сочеше, че е налице още едно ритуално убийство при обстоятелства, които напомняха престъплението, извършено предишната нощ във Ватиканската библиотека. Нямаше как да е съвпадение.

Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна:

— Значи, имаме си работа със сериен убиец — отбеляза тя на глас. — Човек, който убива историци, и по-точно историци, които се занимават с изследване на стари библейски ръкописи. И който изпитва потребност да извършва ритуални убийства. — Тя направи жест с ръка, сякаш насочва пистолет. — Можел е просто да ги застреля. Щеше да бъде бързо, чисто и лесно. Но не. Коли ги като агнета. — Взря се в ирландския си колега — Защо?

О’Лиъри показа с жест, че не знае отговора.

— Нямам представа — отвърна той. — Надявах се, че можете да ми помогнете. Видях предварителния доклад, който сте изпратили на Интерпол, и разбрах, че сме изправени пред един и същи случай. Мисля, че за да го разрешим, трябва да си съдействаме.

— Това е очевидно — съгласи се Валентина. — Казаха ми, че също както във Ватикана, и тук е намерен лист с шарада. Разбрахте ли нещо от нея?

Мъжът от NBSI извади една снимка от зелената папка, която държеше в ръцете си.

— За това ли говорите?

Двамата новодошли се наведоха над изображението. На снимката се виждаше смачкан лист хартия със серия от редуващи се единици и четворки.

— Също както във Ватикана — заключи Валентина. — Сега имаме ново съобщение.

— Какво означава това? — поиска да узнае ирландецът.