Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Италианката свъси вежди.

— Mamma mia! Колко бързо действат тези ирландци! — Валентина придоби делово изражение. — Добре, да видим. В една нощ са убити двама историци. Един във Ватикана и още един в Дъблин. И какво? Ирландците никога ли не са чували за съвпадения? — Тя отново махна с ръка, за да отпрати подчинения си. — Хайде, разкарай ги. Имам друга работа.

Виторио продължаваше да стои неподвижно, сякаш изобщо не я беше чул.

— Убитият историк тази нощ в Дъблин е изучавал библейски ръкописи — заяви той с монотонния си глас. — Гърлото му е прерязано. Полицаите са намерили лист хартия със странен надпис близо до тялото.

— Как така странен?

Полицаят повдигна вежди, за да засили ефекта на последните сведения, с които разполагаше:

— Друга шарада.

Оловносивата светлина придаваше печален нюанс на дъблинската утрин. Небето беше осеяно с гъсти облаци и ведро зеленото кътче в центъра на града изглеждаше унило в смътната дневна светлина.

— Не знам как се оставих да ме завлечете тук — оплака се Томаш. — Трябваше да се занимавам с руините на Траяновия форум!

Валентина Феро му хвърли укорителен поглед.

— Пак ли мърморите? — попита тя. — Вече ви обясних, че вашето сътрудничество е жизненоважно за успеха на това разследване. Начинът, по който ми помогнахте да разплета библейските следи, беше брилянтен! — Тя изпъна пръстите на ръката си нагоре в типичен италиански жест. — Бри-лян-тен!

— Добре, но това няма нищо общо с работата ми…

— Работата ви е да сътрудничите на правосъдието — обяви инспекторката от Криминалната полиция. Тя се взря в историка, тонът й стана по-мек и промени тактиката.

— Не искате ли да намерите убиеца на галисийската си приятелка? Не смятате ли, че й дължите поне това?

Томаш знаеше, че съображението беше манипулативно, но това не го правеше невярно. Наистина дължеше това на Патрисия. Най-малкото, което би могъл да стори, бе да сътрудничи на полицията да залови убиеца. Що за приятел щеше да е, ако откажеше да съдейства? Щом полицията го моли за помощ, негов дълг беше да помогне. Как би могъл да откаже?

— Права сте — отстъпи накрая той, примирявайки се с положението. — Само че аз…

— Инспектор Феро?

Мъж с прошарена коса и шлифер в кремав цвят — типичният детектив от старите филми — се приближи до двамата новодошли със зелена картонена папка в ръка.

— Да, аз съм — отвърна Валентина. — А това е професор Томаш Нороня, който ни помага за разследването на убийството във Ватикана.

Непознатият им подаде ръка.

— Аз съм старши инспектор Шон О’Лиъри от NBCI, National Bureau of Criminal Investigation 47 47 Национално бюро за криминални разследвания (англ.). — Б.пр. на An Garda Siochana 48 48 Гвардия на мира; така се нарича ирландската полиция. — Б.пр. — представи се той. — Аз помолих да дойдете в Дъблин. — На лицето му грейна гостоприемна усмивка. — Добре дошли. Как пътувахте?

— Нормално — отвърна Валентина безучастно; имаше по-важна работа от воденето на светски разговори. — От това, което ми казаха, разбрах, че между вашия и нашия случай съществува необикновено сходство. Наистина ли смятате, че са свързани?

Старши инспектор О’Лиъри я погледна така, сякаш за него отговорът беше очевиден.

— Вие как мислите?

Италианката сви рамене.

— Не знам. Разкажете ми какво се е случило и веднага ще ви кажа.

Старши инспекторът от NBCI посочи с палец към сградата зад себе си — модерна постройка, вклинена между две сгради с класическа архитектура.

— Това е Chester Beatty Library , библиотека, основана с наследството на един миннодобивен магнат — обясни той. Извади от зелената картонена папка снимка на елегантен мъж около шейсетте, със светли очи. — Оказва се, че това е холандският историк Александър Шварц, професор по археология в университета в Амстердам и сътрудник на Biblical Archaeology Review 49 49 Американско списание, посветено на археологията в библейските земи. — Б.пр. , който е дошъл тук да направи справка със старинни библейски ръкописи. — Той кимна с глава към сградата. — Изглежда, в тази библиотека се пазят някои доста ценни неща…

Томаш се усмихна на забележката.

— Ценни неща? — саркастично попита той. — Библейското наследство на Chester Beatty Library е по-голямо дори от това на Ватикана.

— Какво? — учуди се Валентина. — Шегувате се.

— Сериозно! — увери я историкът и посочи сградата. — Вижте, в тази библиотека се съхраняват две големи съкровища. Едно от тях е P45, най-старият и пълен екземпляр на Новия завет, известен досега. Представлява пергаментов ръкопис с минускулно писмо. Датира от III век. P45 е по-стар от Codex Vaticanus .