Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Италианката си пое дълбоко дъх, опитвайки да потисне раздразнението си от разкритията по отношение на религията й, които никой никога не й беше обяснил. Събеседникът й беше прав, знаеше го; трябваше да се концентрира върху главния въпрос. А главният въпрос при тези обстоятелства беше разкриването на престъплението във Ватиканската апостолическа библиотека. Всичко останало беше само губене на време.

— Отговорът на този въпрос зависи от това кой е съставил загадката — отговори тя. — Дали е вашата приятелка, или убиецът. Вече поисках графична експертиза, за да се определи дали почеркът е на жертвата, или не.

Томаш кимна; в главата му витаеше нещо, което все още не му беше съвсем ясно.

— Има нещо, което бих искал да ми обясните.

— Какво?

— Преди малко споменахте, че съществува връзка между убийството и проучването на Патрисия — спомни си той. — Но не казахте каква е тази връзка.

Валентина посочи към мястото, където допреди малко беше лежало тялото на испанката.

— Убиецът е дошъл тук с единствената цел да убие вашата приятелка.

— Откъде знаете?

Инспекторката посочи кодексите и инкунабулите, които изпълваха лавиците на библиотеката.

— Проверихме каталога, нищо не липсва — отвърна тя. — Следователно трябва да изключим кражбата като мотив на престъплението. — Посочи към вратата. — Освен това намерихме служителя на библиотеката в безсъзнание в тоалетната. Очевидно извършителят не е искал да го убива, а само да го отстрани. Това означава, че влизането с взлом е имало за цел именно убийството на вашата приятелка.

— Ясно.

— И накрая самото убийство.

— Какво за него?

— Гърлото на приятелката ви е било прерязано. Разбрахте, нали?

Томаш потрепери.

— Моля ви, спестете ми тези подробности!

— Тези подробности са много важни — обяви инспекторката от Криминалната полиция. — По-голямата част от убийствата в Италия, всъщност в цяла Европа, са извършени с хладно оръжие. Жертвите са намушквани с нож, докато издъхнат.

— Значи Патрисия е жертва на обикновено убийство…

Валентина поклати глава.

— Не е задължително — каза бавно. — Знаете ли, въпреки честите убийства с нож, истината е, че не е много лесно да убиеш някого, като прережеш гърлото му. Жертвите се борят до края, създават проблеми и правят работата по-трудна. Не е лесно да прережеш нечие гърло. Затова този начин на убийство се среща много рядко. На практика се случва само в специфични ситуации.

Тя замълча и постави на изпитание любопитството на Томаш.

— Какви ситуации?

— Спомняте ли си какво ви казах в началото за начина, по който е била убита приятелката ви? Употребих израза „била е заклана като агне“ — каза тя. — Този израз, макар да изглежда проява на съмнителен вкус, е подходящ, защото много точно описва природата на този тип престъпления.

Португалецът вдигна вежди, без да разбира накъде клони инспекторката.

— Не разбирам.

Валентина настоятелно се взря в Томаш.

— Искам да кажа, че прерязването на гърлото разкрива ритуално убийство.

— Моля?

— Смъртта на вашата приятелка не е резултат от обикновено убийство. Било е ритуален акт.

— Но… но…

Валентина посочи Codex Vaticanus .

— Затова съм убедена, че престъплението има връзка с проучването, предприето от вашата приятелка. — Тя посочи събеседника си. — И затова вашата помощ е ценна. Вярвам, че ще ми предоставите информация, която ще е ключът към разкриването на това престъпление.

— Аз? Не виждам какво повече бих могъл да…

Мъжки глас ги прекъсна:

— Signora инспектор… — каза един едър мъж, който се беше приближил до тях с мобилен телефон в ръка. — Ако позволите…

Валентина се завъртя и се обърна към него.

— Да, Виторио, какво има?

— Току-що ни се обадиха от полицията в Ирландия. Изглежда, там е извършено подобно убийство, и искат да говорят с вас.

— С мен? Полицията в Ирландия? По това време? — изненада се инспекторката.

— Изглежда, се е случило преди малко…

Италианката се изсмя сухо.

— Хайде, хайде! Говорят така, сякаш си нямам друга работа. — Тя направи жест с ръка, отпращайки Виторио. — Кажи им, че съм заета. Нека изпратят официално запитване, както е редно в подобни случаи.

Цивилният полицай не се помръдна, вперил поглед във висшестоящата си колежка.

— Изглежда, тази нощ в Дъблин е убит един историк — каза той със служебен тон. — От ирландската полиция видели предварителния доклад, който пратихме на Интерпол, и установили сходство с нашия случай. Ирландците смятат вашето сътрудничество за наложително. Искат да отидете в Дъблин възможно най-скоро.