Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Продължи пеш, с полюшващото се черно кожено куфарче в ръка. Сикариус беше в добра форма, изкачи стръмната и тясна улица без проблем и навлезе в Стария град. Сградите имаха интересно архитектурно решение: първият етаж беше издаден над партерния и се крепеше върху дървени греди. Обогатяването на типичната балканска архитектура с елементи от османската култура бе дало забележителен резултат.

Гостът се изгуби в лабиринта от улички на Стария град; трябваше да попита за адреса, който си беше записал на листче, и затова се отправи към една вестникарска будка.

— Балабановата къща?

Момичето в будката му показа една къща на ъгъла, близо до тясна улица, която се спускаше стръмно надолу.

— Онази там.

Сикариус незабавно се насочи към къщата и проучи фасадата, боядисана в бяло и бордо, цялата в прозорци, с изнесен навън еркерен етаж. Архитектурните линии бяха традиционни и много приличаха на останалите постройки в Стария град. Обмисли възможността да влезе вътре през някой прозорец и дори през вратата, но забеляза, че в Стария град бе прекалено тихо и спокойно, затова реши да изчака на улицата.

Погледна часовника си. Стрелките показваха дванадесет и четвърт. Новодошлият си избра едно голямо дърво до Балабановата къща и седна в сянката до ствола му. Отвори черното кожено куфарче и както винаги изключително внимателно извади сиката. Върхът й проблесна с кристален блясък и това изпълни с възторг Сикариус; сякаш господ току-що му беше дал знак.

Отново погледна часовника си. Дванадесет и деветнадесет. Погледна надолу по улицата и видя един мъж, който току-що започваше да я изкачва. Загледа се в чертите на лицето му и ги разпозна от снимките в досието, което Учителят му беше дал.

След това погали дръжката на сиката, усещайки гладката й повърхност.

Часът беше настъпил.

Последната дума, изречена от Томаш, доведе инспекторката до ръба на яростен изблик.

— Фалшификати?! — протестира тя с поруменяло от гняв лице. — Отново вие и вашите унизителни думи! По дяволите! Сякаш го правите нарочно!

Томаш сви рамене.

— Какво би трябвало да направя? — попита той. — Да скрия тези факти от вас? — Посочи към снимката на шарадата, оставена от убиеца от Дъблин. — Ако го сторя, никога няма да разберете смисъла на тази загадка. А ако не го разберете, няма да разрешите случаите.

Инспекторката погледна встрани, търсейки подкрепа от старши инспектор О’Лиъри, но ирландецът още не се беше върнал. Италианката примирено въздъхна. Болката, която се надигаше в стомаха й, отнемаше цялото й желание да се владее.

— Рисковете на професията — оплака се тя. Вдигна ръка в знак на примирение. — Добре, разкажете ми какво се е случило с евангелията.

Историкът разлисти своя екземпляр на Библията, за да намери първото евангелие в Новия завет: Евангелие от Матей.

— Първото нещо, което трябва да разберете, е, че евангелията са анонимни текстове — каза той. — Първо е било написано Евангелие от Марко, около 65–70 година, почти четиридесет години след разпъването на Исус. Все още имало живи апостоли, но трябва да са били вече старци. Текстовете от Евангелията на Матей и Лука били създадени петнадесет години по-късно, между 80 и 85 г., а Евангелие от Йоан — десет години след това, тоест между 90 и 95 година — по времето, когато първото поколение ученици вероятно не са били между живите. Евангелията се разпространявали сред общностите от вярващи, без да се свързват с определени имена. Позоваването на автори дори би намалило доверието в тях. Липсата на имена практически означава, че не съществуват субективни гледни точки и текстовете са носители на абсолютната истина, обективна и анонимна. Сякаш са същинското божие слово.

— При това положение никой от апостолите не би твърдял, че е автор на евангелията.

— Точно така — потвърди Томаш. — Ако някой е допуснал грешка, това със сигурност не са били те, а онзи, който по-късно им е приписал авторството. Тоест ние сме убедени, че учениците на Исус Матей и Йоан не са писали тези текстове. В Евангелие от Матея например Исус и апостолите се назовават те , а не ние . Това показва, че авторът на текста не е апостол. А Матей е бил апостол. Освен това в девети стих от Девета глава на същото евангелие за апостол Матей се говори в трето лице. Следователно Матей не може да бъде автор на Евангелие от Матея. Още една заблуда, замислена от Църквата.

— Заблуда? — повтори Валентина. — Пак вашите злобни думи.