Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Почакайте! — извика инспекторката от Криминалната полиция, която явно нямаше намерение да се предава. — Тогава как именно става това приписване на авторството на евангелията? Имената са се появили просто така, от нищото, по волята и благоволението на Светия Дух?

Томаш се засмя.

— Почти — пошегува се той. — Това е резултат от традицията. Въпреки наличието на доказателства, че Матей и Йоан не са автори на текстовете, които им се приписват, и въпреки сведенията, че Марко и Лука също не са сред авторите на текстовете в Новия завет, древната традиция на Църквата приписва авторството на двете евангелия на Матей и Марко.

— Аха! — възкликна Валентина с триумфален тон. — Знаех си, че има някакво обяснение!

Историкът отново се разсмя.

— Успокойте се, това не е състезание — каза той. — Знаете ли, най-старият източник на тази традиция е един автор на име Папий 54 54 Папий Йераполски — древно църковен писател, един от Апостолските мъже, ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов! — Б.пр. . В една своя творба от първата половина на II век той твърди, че лично разговарял с християни, които познавали хора, наричани от тях „старците“ 55 55 В християнската традиция „старец“ е духовният учител или наставник. — Б.р. . Тези старци твърдели, че са познавали някои от учениците. Папий написал нещо, което ще цитирам по памет. Старците казвали: „Когато Марко бил преводач на Петър, стриктно записал всичко, речено и сторено от Господа, за което си спомнял, но не по ред. Защото той не бил чул Господа, нито е бил с него, а по-късно, като избран, придружавал Петър, който нагаждал проповедите към обстоятелствата, без да прави цяла беседа от думите, както били казани подред от Господ“. Марко просто записал някои от тези работи така, както си ги спомнял. Той имал само една цел: да не пропусне нищо, което е чул, нито пък да запише някаква измислица. За Матей, Папий написал следното: „И тогава Матей състави словата на езика на юдеите“.

Валентина сияеше от щастие, сякаш думите бяха божествена мелодия.

— Виждате ли? — възтържествува тя. — Виждате ли?

— Все пак тук има някои проблеми.

— Проблеми? — възрази италианката. — Какви проблеми? Dio mio! Отново усложнявате нещата!

Историкът игнорира протестите й.

— Първо, не разполагаме с оригиналния текст на Папий — обясни той. — Имаме написаното от един християнски историк на име Пвсевий. Тоест всичко, което знаем за Марко, може да се сведе до следното: някой твърди, че друг е написал нещо относно това, че трети е познавал четвърти, който на свой ред познавал някои ученици, които познавали автора на евангелието. Тоест Евсевий твърди, че Папий е написал, че познава християни, които твърдели, че познавали старци, които твърдели, че познават ученици, които уверявали, че познават Марко. — Томаш се намръщи. — Трябва да се съгласим, че е малко прекалено. Това са източници от четвърта ръка, с всички последствия, до които води този факт. Трябва да добавим, че други данни, приписвани на Папий, се смятат от историците за неверни, а това би могло да ни подскаже, че става въпрос за не особено достоверен източник. Дори информацията му да е точна, нищо не ни гарантира, че Евангелието от Марко, за което той говори, е същият текст, който е достигнал до нас.

— Ами Матей?

— Нещата са още по-зле. Евсевий не казва кой е източникът на Папий. И малкото информация, която ни дава за евангелието на Матей, съвсем не съответства на нашето Евангелие от Матея. Папий казва, че Евангелие от Матей представлява колекция от цитати, подобно на Евангелие от Тома и вероятно Източника Q. Но нашият Матей ни е оставил завършен разказ, а не събрани цитати. От друга страна, Евангелието на Матей, за което говори Папий, е било написано на иврит, докато нашето Евангелие от Матея явно е писано на гръцки. Следователно Папий навярно има предвид друго евангелие, което не е стигнало до нас.

— Тогава как нашите евангелия са били приписани на тези автори?

— Първите сигурни сведения за четирите канонични евангелия получаваме през 180 г. от християнски лидер от Галия, на име Ириней 56 56 Ириней Лионски е един от църковните отци и епископ в Лугдунум, Галия (днешен Лион). Почитан е като светец и се счита за първия систематичен теолог; автор е на известното съчинение „Против еретиците“. — Б.пр. — отговори той. — По онова време вече съществувал стремеж да се установят авторите на текстовете, които се смятали за най-достоверни, тъй като се разпространявали и евангелия, създадени от други ученици, като Мария Магдалина, Петър, Тома и пр. С възстановяването на устната традиция едно евангелие било приписано на Матея, друго — на Марко. Разпределението на останалите текстове не било толкова строго. Станало ясно, че третото евангелие и Деянията на светите апостоли, където апостол Павел е главно действащо лице, са писани от един и същи човек, поради което се смятало, че създателят на този текст би трябвало да е бил негов близък. Избрали Лука, спътника на Павел в неговите мисионерски пътешествия. А името на Йоан било свързано с четвъртото евангелие, макар че анонимният автор на този текст открито заявява, че не е ученик на Исус.