Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Това става още по-ясно при Евангелие от Йоан — продължи историкът, без да обръща внимание на забележката. — В края на евангелието авторът говори за „ученика, когото Исус обичаше“ и в последните редове заявява: „Този е ученикът, който свидетелства за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско“. Тоест самият автор признава, че не е апостол, а просто някой, който е разговарял с апостол. И така авторът не може да е Йоан.

— Ами другите двама апостоли?

— Марко не е бил ученик на Исус, а приятел на Петър; а Лука пътувал заедно с Павел. Това означава, че нито Марко, нито Лука са били преки свидетели на тези събития. И вече знаем, че Матей и Йоан не са написали евангелията, които им се приписват.

Томаш се взря в събеседницата си и попита:

— И тъй, какъв е изводът, до който достигате?

Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна примирено и едва ли не отчаяно.

— Няма свидетели.

Португалският учен присви очи.

— Дори по-лошо — добави той. — Изглежда, има голямо разминаване във времето между апостолите и авторите на евангелията. Забележете: знаем със сигурност, че Исус и неговите ученици са били хора от низшите слоеве на населението, обитавало Галилея. Смята се, че по онова време само десет процента от населението на Римската империя можели да четат. Още по-малък процент хора са можели да пишат елементарни изречения и една нищожна част били способни да създадат цялостен текст. Учениците не са имали възможност да получат образование и са били неграмотни. В Деяния на светите апостоли, 4:13, Петър и Йоан са наречени agrammatoi , или „безкнижни хора“. Исус би бил изключение. Евангелие от Лука представя Исус като четящ в една синагога, но никъде в текста не се споменава, че пише.

— Споменава се в притчата за грешницата, хваната в прелюбодеяние — сети се Валентина. — Исус пише на земята.

— Проблемът на тази притча с, че е измислена, както вече ви обясних. Тя липсва в най-старите копия на Новия завет.

— И, да — разочарова се Валентина.

Томаш отново насочи вниманието си към Библията, поставена на масата в Silk Road Café .

— С две думи, учениците на Исус били неграмотни хора от нисшата класа, които говорели староарамейски и живеели в земеделска Галилея — обобщи той и сложи ръка върху Библията. — Въпреки това, четейки евангелията, бързо разбираме, че авторите им не само знаели да четат и пишат. С изключение на Марко, които е писал на народен гръцки, всички останали са говорили книжовен гръцки и са живели извън Палестина?

— Как може да сте сигурен за такива подробности?

— Поради ред лингвистични причини от техническо естество. Днес има постигнат консенсус между учените, че всички евангелия първоначално са били написани на гръцки, а не на староарамейски, езика на Исус и учениците му — обясни той. — Знаем например че във варианта на гръцки език Матей е преписал няколко истории от Евангелие от Марко, дума по дума. Ако Матей беше писал на староарамейски, би било невъзможно тези притчи да бъдат преписани точно със същите думи, които четем в гръцкия текст.

— Разбирам.

— Освен това стилистичната сложност на евангелията, използването на иносказания и други изразни средства показва, че авторите им са били високо образовани. Освен това не става въпрос за евреи или езичници, живеещи в Палестина. Знаем това, защото авторите на евангелията демонстрират известно невежество относно еврейските обичаи. В Евангелие от Марко, 7:3, например се казва: „Защото фарисеите и всички юдеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите“, което не е вярно. По онова време евреите все още нямали навика да мият ръцете си преди ядене. Ако авторът на това евангелие беше живял в Палестина, със сигурност щеше да е наясно с това и не би го написал. Следователно имаме основание да заключим, че авторите на евангелията са говорили гръцки, произхождали са от елита и не са живеели в Палестина, което е в пълно противоречие с факта, че учениците са говорили староарамейски, били са от низшите обществени прослойки и са живели в Галилея. Тъкмо тази езикова, социална, географска и културна дистанцираност на учениците ни дава основание да твърдим, че авторите на евангелията не са апостоли, а хора, които не са били участници и свидетели на събитията, за които разказват.

Валентина се облегна на стола и се огледа наоколо, търсейки подкрепа. Но ирландецът все още беше зает със задълженията си и очевидно не можеше да й помогне.