Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Томаш му хвърли язвителен поглед, сякаш му казваше, че отговорът не го изненадва.

— Тоест не е възможно да се клонират динозаври.

Макар и неохотно, професор Хаманс накрая кимна.

— Така е всъщност — призна той.

— Сблъсквал съм се с този проблем по време на няколко консултации за експертна оценка във фондация „Гулбенкян“ — обясни историкът. — Казаха ми, че с течение на времето ДНК губи качествата си.

— Не е само това — отвърна ученият. — Проблемът с консервацията на ДНК е свързан също и с температурата и влажността на мястото, където се пази екземплярът, от който с взет образецът. Генетичният материал често е белязан от счупвания и цепнатини, липсват части от цялостната ДНК. Самата химическа структура на ДНК може да претърпи промени.

— Тогава коя е най-благоприятната среда за набавяне на качествен генетичен материал?

— Средата на живите организми, разбира се. Живите клетки са изцяло невредими, нали? Когато става въпрос за мъртва тъкан, ситуацията вече е различна. В този случай можем да изведем като правило, че колкото по-студена и суха е средата около образците, с които работим, толкова по-добро е качеството на консервация на ДНК. Но горещите и влажни места, опасявам се, са много разрушителни.

Имате ли представа какви са параметрите на консервация на ДНК от мъртва тъкан?

— Като реалист, ще кажа, че можем да разчитаме на повече от сто хиляди години при пермафрост (постоянна замръзналост) и осемдесет хиляди години за екземпляри, съхранявани в естествените хладилни условия на пещери във високите планини. Когато пребивават на топли места, ситуацията вече е много различна. Прогнозата за консервация на топло място пада на петнадесет хиляди години, а на много горещи места — само пет хиляди години.

Томаш махна с лявата си ръка, сякаш се сбогува.

— Тоест сбогом, динозаври.

Ученият все още не се признаваше за победен и посочи към стъкленицата с ембриона, плуващ във формалин.

— Така или иначе не говорим точно за динозаври, нали? Това там е ембрион на неандерталец.

— И какво?

— Драги, работим с кости от неандерталец на тридесет хиляди години, съхранявани в студена среда. Тези условия чудесно се вписват в нашите параметри за адекватна консервация на генетичния материал.

— Но достатъчни ли са няколко части от ДНК, за да се клонира неандерталски човек?

— Разбира се, само няколко части не стигат — призна професор Хаманс. — Нуждаем се от цялостния геном на вида. Но не забравяйте, че всяка клетка от тялото на едно живо същество, растение или животно съдържа генома в цялост. Следователно онова, от което имаме нужда, е откриването на цяло ядро или, дори да не е цяло, да има геном, който може да се възстанови. Освен кости, търсенето се фокусира и върху зъбите. Зъбната пулпа има предимството, че е закрита и се разлага бавно, запазвайки ДНК. Разбира се, трябва да имаме предвид още и генетичния материал от космите.

Историкът клекна пред стъкленицата с ембриона и го разгледа отблизо.

— А в случая с неандерталеца?

— Както виждате, работим върху него. Все още не сме постигнали успех, както личи от факта, че този ембрион не оцеля, но съм убеден, че е въпрос на време.

Ученият също се приближи и се наведе към съда, поставяйки ръка върху стъклото, сякаш искаше да го погали.

— Този ембрион идва от неандерталец, открит в Мезмай, Кавказ, на територията на Русия. ДНК от този образец беше частично секвенирана 105 105 Вид техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по дължината на ДНК. — Б.пр. , но опитът се провали. Сегашните ни усилия са насочени към екземпляри, намерени в пещерата Виндия в Хърватия, и проучване на секвенциите на генома на неандерталеца.

Томаш се изправи.

— Но неандерталецът не е ли примат? Ако добре си спомням, преди малко ни разказахте, че съществуват технически проблеми, свързани с клонирането на примати, които не сте разрешили.

Германецът вдигна пръст.

— Все още — настоя той. — Не сме ги разрешили все още . Както вече ви обясних, работим по тези въпроси. Идеята ни е да развием паралелни изследвания относно клонирането на примати, за да се подготвим за следващата си задача, която е клониране на човешки същества. Но е очевидно, че ще преминем към този етап, когато преодолеем техническите проблеми, свързани с протеините, които организират хромозомите при деленето на ядрата, и проблемите с теломерите, влияещи на прогнозата за качеството на живот на клонираните животни.