Бих искал да благодаря и на още няколко души в „Харпър Колинс“. Джон Зек помогна на Бетси Бъртън да установи контакт с Каролин Марино. Уенди Лий не само ме снабдяваше с интересни книги, но изслушваше търпеливо наивните ми въпроси и ми даваше безценни съвети.
Благодаря на адвокат Кит Бъртън, който от много години практикува право в съдилищата на Юта. Той прочете един от първите варианти на книгата и ми даде ценни напътствия. Но най-задължен съм на Джедедая Пърди, невероятен писател и професор по право в университета „Дюк“. Когато бях готов да захвърля всичко, Джед ме посъветва да не го правя. Дължа много и на моя дългогодишен приятел Дон Брумър за това, че прочете последния вариант на романа и откри грешки, които бяха убегнали на мен и редакторите.
Най-искрено благодаря на съпругата ми Тина Кембъл, която преди беше страхотна адвокатка, а сега е най-работливата съдийка, която някога съм срещал. Нямаше да успея да завърша проекта без нейната любов и подкрепа.
Накрая бих искал да благодаря на дъщеря ми Мери Кембъл – изключително способна адвокатка и талантлива писателка. Приятелят ѝ Джед ме окуражаваше да продължа, но именно Мери ми посвети цялото си време. Тя извади ръкописа от килера и прекара лятото, учейки баща си как да разкаже историята интересно. Винаги ще ѝ бъда признателен.
Преди да завърша, държа да отбележа следното.
Докато учех право в университета, а и дълго след това, имах невероятния късмет да работя за адвоката от Финикс Джон Дж. Флин. Джон отнесе делото срещу Ернесто Миранда до Върховния съд на САЩ. Колкото и да е странно, извоюването на правото да запазиш мълчание по време на арест не се възприема като най-значителното постижение на Джон. Според много хора той е най-добрият адвокат по наказателни дела на своето време. Моят герой Дан Морган не е Джон Флин. За съжаление не го познавах достатъчно добре, за да напиша неговата история. И все пак съзнавам, че голяма част от вдъхновението ми дойде именно от периода, прекаран с този необуздан мъж, който ме промени из основи преди толкова години. По-късно постъпих в адвокатската кантора „Луис & Рока“ и имах щастието да работя с Джон П. Франк, Уолтър Чийфец, Бил Грейнджър и Мънро Маккей. Без тях и другите способни адвокати от тази уважавана фирма нямаше да напиша романа.