Гордън Кембъл - Без свидетели

– Възразявам! Адвокатът свидетелства.

– Не свидетелствам, ваша светлост. Няма да спомена пред съдебните заседатели факти, които не са приложени към доказателствата. Разбирам колко неуместно би било. Но аз моля заседателите да направят своите собствени изводи за начина, по който ме гледаше мисис Едингтън, докато седеше срещу мен, положила клетва и очевидно ужасена.

Елдън Фелпс ококори очи и се наведе напред. Той ме изгледа с подозрение и любопитство. Тогава разбрах, че съм спечелил още една точка в наша полза. Молех се да не ме попита откъде Рита е научила, че знам всичко.

– Добре – каза съдията изключително бавно, продължавайки да ме гледа подозрително. – Нека направят своите изводи.

– И какво можем да кажем за телефонната операторка, архитект по образование? – попитах заседателите. – Жената на име Джоана Барнс? Защо и тя не се яви този път, за да свидетелства? Защо въпреки всички използвани усилия и ресурси на прокуратурата мистър Хаузър не успя да я открие? За мен самия беше доста лесно да я намеря в Сан Франциско и да я доведа тук. Защо той не го направи? Какви са странните взаимоотношения между двете жени? И Джоана Барнс ли е лесбийка?

– Възразявам! Ваша светлост, не съществуват доказателства за отношенията между двете жени.

– Ваша светлост – заявих високо и отчетливо, без да свалям поглед от съдебните заседатели, – доказателствата сочат, че Рита Едингтън е лесбийка. Миранда ни разказа, че баща ѝ е попитал майка ѝ: „Лесбийка ли си, Рита?“ След това мисис Едингтън го е убила. Трябва да има причина Джоана Барнс да се яви в съда и да излъже, а после да избяга на място, където не може да бъде открита. Смятам, че заседателите имат основателна причина да приемат, че Джоана Барнс и Рита Едингтън са били любовници.

Обърнах гръб на съдебните заседатели и погледнах към Елдън Фелпс, за да чуя неговото решение. Съзнавах твърде добре, че съдията е на косъм да избухне. Не бях сигурен до каква степен съм преминал границата, след като подхвърлих дръзките си предположения към дванайсетте заседатели. А и те бяха добре инструктирани относно принципа, според който трябваше да имам причина, за да правя подобни изявления. Бях им казал, че ще сторя всичко допустимо, за да ги убедя да оневинят Миранда. Знаех, че съм прекалил, и се обърнах към съдията в очакване на порицанието.

Когато обаче погледнах нагоре, видях, че Елдън Фелпс не ми обръща внимание. Очевидно той не размишляваше върху думите ми и тяхната уместност. На лицето му се бе появило странно изражение, смесица от ужас и състрадание, и той гледаше към мястото, където се намираше моята клиентка. Проследих погледа му и видях Миранда, която седеше съвсем сама, облечена със синята памучна рокля. Гърдите ѝ се свиваха конвулсивно, а по бузите ѝ се стичаха сълзи, много по-големи от тези, които майка ѝ бе проляла. О, не! Дотогава не ѝ бях обяснил какво означава думата „лесбийка“.

Така стояхме в залата – едрият Хаузър от едната страна на красивото момиче, все още дете, аз от другата и съдията с пригладената коса, който ни наблюдаваше отвисоко. В залата не се чуваше и най-малкият шум, е изключение на сподавеното хлипане на Миранда.

Обърнах се към заседателите, които я гледаха по същия начин, както съдия Фелпс. Разбрах, че е дошъл моментът да седна. Знаех, че ако досега не са схванали посланието ми, никога няма да го направят. Отпуснах се на стола и стиснах ръката на Миранда. Макс Хаузър се изправи в напрегнатата тишина, за да изрече последните си думи пред съдебните заседатели.

Не се заслушах в речта му. Седях изтощен на стола си и се опитвах да успокоя детето до мен. Прокурорът доста се бе разгорещил, но имах чувството, че заседателите са се уморили да ни слушат и не го удостояват с особено внимание. Накрая войнственият мъж също зае мястото си.

След като Хаузър свърши, Елдън Фелпс запозна заседателите със закона. Помислих, че ще каже нещо, на което бих могъл да се противопоставя. Затова станах и извадих химикалка и лист хартия. Това обаче не беше нужно, тъй като съдията, чието отношение се бе обърнало на сто и осемдесет градуса, прие изцяло изготвените от нас указания. Той не пропусна и инструкциите за наличието на основателно съмнение, които Морган ме бе накарал да редактирам многократно преди процеса срещу Рита. Фелпс направи едно уточнение, за което не се бях сетил тогава – той повтори пред съдебните заседатели, че юристите нямат право да казват неща в съда, в които нямат основателна причина да вярват.