Гордън Кембъл - Без свидетели

– Нали не възнамерявате да разисквате повече този въпрос, мистър Маккензи? – попита милостиво Елдън Фелпс.

– Не, господин съдия, но мисля, че днес сме тук именно заради безсмислената надпревара между тези двама юристи.

– Моля, продължете речта си.

– Дами и господа, когато залозите са твърде високи, понякога юристите се увличат. Това важи за двете страни. Както казах, Дан Морган пропусна някои факти, докато защитаваше Рита Едингтън. Ще спомена и нещо друго: в момента той плаща за действията си и лежи в ужасно, нетрезво състояние, предизвикано единствено от чувството му за вина. Затова той не е в състояние да се изправи пред вас днес и да…

– Възразявам!

Съдията отново се поколеба, преди да вземе решение.

– Приема се – заяви той накрая. – Мистър Маккензи, придържайте се към доказателствата.

– В сегашното дело, дами и господа съдебни заседатели, грешката не е на подлия мистър Морган. Вие сами видяхте какво направи Даниъл Морган и се убедихте, че той просто остави Миранда да разкаже за случилото се. В настоящия процес ние сме от другата страна. Този път мистър Хаузър се увлече в надпреварата. Както знаете, юристите са служители на съда и като такива им е забранено да представят факти, за които не знаят, че са истина. Когато един адвокат или прокурор провежда кръстосан разпит, той няма право да внушава на свидетеля неща, в чиято истинност не вярва.

– Протестирам!

Веднъж Дан Морган ми бе казал, че ако даден юрист възразява прекалено често срещу опонента си, може да загуби делото. Минаха много години от въпросната вечер в клуб „Аризона“, но така и не разбрах напълно теорията му. Едно обаче научих, докато стоях пред съдебните заседатели в онзи зимен ден – независимо дали честите възражения влияят на крайната присъда, заседателите не гледат с добро око на тях. Заявявам това, защото чух една заседателка да казва нещо на своя съсед, след като Макс Хаузър току-що бе протестирал за пореден път. Беше заседателка номер едно, която седеше на предния ред в ложата вляво от мен. В тишината, докато Елдън Фелпс осмисляше възражението на Хаузър, жената прошепна на мъжа до себе си: „Защо този Хаузър просто не седне и не млъкне?“ Когато разбра, че съм я чул, жената сложи ръка на устата си и се изчерви. После ми се усмихна, а аз ѝ отвърнах със същото и престанах да треперя.

– Ваша светлост – каза Хаузър в подкрепа на възражението си, – съдът, а не адвокатите, има задължението да разясни на заседателите съществуващите закони. В този процес не се е обсъждало изискването за позоваване на истината по време на кръстосан разпит.

– Е, мистър Хаузър – отговори съдията, – едва ли има смисъл да разискваме този въпрос сега. – Думите разколебаха едрия мъж. – Но съгласете се, сър – продължи Фелпс, – че един юрист трябва да се позовава на истината, когато отстоява своята позиция в съда, както по време на кръстосан разпит, така и на всеки друг етап от делото.

– Така е, ваша светлост – съгласи се Хаузър и седна.

– Продължете, мистър Маккензи.

– Дами и господа, позволете ми да ви припомня серията въпроси, които мистър Хаузър зададе на Рита Едингтън на кръстосания разпит в предишния процес. Става дума за няколко факта, които мистър Хаузър настоя тя да признае. Не, няма просто да ви напомня за тях. Ще ви ги прочета, за да не направя някоя грешка. Ваша светлост, вероятно трябва да отбележа за протокола, че откъсът започва на страница шейсет и две, ред седемнайсети от четвъртия том на преписите от процеса срещу Рита Едингтън. Той е част от показанията, прочетени от мистър Хаузър и приведени към доказателствата по настоящото дело.

– Да се отбележи – нареди съдията.

Зачетох кръстосания разпит на Рита Едингтън, проведен от Макс Хаузър – откъса, който обвинителят неохотно бе прочел по настояване на Дан Морган.

– „Внесли сте оръжието в къщата?“ беше въпросът на мистър Хаузър към мисис Едингтън. „Да“ отговори тя. Както си спомняте, дами и господа, мистър Хаузър поиска от мисис Едингтън да признае няколко неща, които според него са се случили. Мисис Едингтън, чийто живот тогава висеше на косъм, отрече всичките му твърдения. Не обаче нейната реакция ни разкрива истината, а изявленията на прокурора.

– Възразявам, ваша светлост. Въпросите, които зададох тогава, нямат връзка със сегашното дело. Важни са показанията, получени в отговор на моите въпроси.

Очите ми се плъзнаха към първата съдебна заседателка. Тя поклати глава, погледна ме и се усмихна едва забележимо.