Гордън Кембъл - Без свидетели

– Иска ми се да можех да ви омагьосам. Ако притежавах този талант, нямаше да се поколебая да го използвам. Готов съм на всичко, което ми позволи съдията, само и само да оневините това момиче. Както споменах, адвокатите, за които облозите са твърде високи, биха направили всичко в името на победата. Всичко. Не знам защо е така. Не знам дали се дължи на радостта от победата, която, мога да ви уверя, граничи с екстаз, или по-скоро на страха от поражението, емоцията, която ме завладява в момента и ме кара да треперя.

Отново чух гръмкия глас на Хаузър.

– Ваша светлост, знам, че опитът да се спечели съчувствието на заседателите към подсъдимия е често срещана тактика. Но мистър Маккензи не се ли стреми да събуди съчувствие към самия себе си?

– Не – казах на заседателите, без да извръщам глава. – Но за мен е важно да разберете войнствения характер на битката, наречена съдебен процес. Именно в тази атмосфера Дан Морган представи нещата така, че момичето да изглежда виновно. Знаете ли, дами и господа, когато рано тази сутрин научих, че аз трябва да произнеса днешната реч, обмислих възможността да ви прочета класическа лекция по право, на каквито съм присъствал в университета. Можех да заявя, че първия път не сме доказали вината на Миранда, а просто сме изтъкнали, че съществува основателно съмнение за вината на майка ѝ. После щях да кажа, че е налице същото съмнение относно вината на Миранда. Думите на едната страна срещу тези на другата. И бездруго няма как да разберем кой е извършил убийството. Това обаче не е съвсем вярно. Първо, ние доказахме, че Миранда е виновна – положихме неимоверни усилия, за да го сторим. Второ, всичко беше лъжа. И доказателствата по настоящото дело сочат, че онова, което направихме с Дан Морган и Рита Едингтън, е лъжа. Доказват го не само показанията на Миранда, но и показанията, които така и не чухме от майка ѝ. След малко ще ви разкажа какво премълча Рита Едингтън, но първо бих искал да отворя една скоба. Преди няколко минути мистър Хаузър сподели нещо, в което не вярва напълно. И все пак беше истина. Той каза, че Даниъл Морган е по-добър юрист от него. Вероятно си спомняте, че мистър Хаузър започна пледоарията си съвсем скромно, подчертавайки, че делото не трябва да бъде решено въз основа на уменията на юристите. В противен случай Даниъл Морган със сигурност би спечелил, тъй като мистър Морган е по-умният и по-талантливият от двамата. Защо изобщо мистър Хаузър трябваше да ни занимава с подобни словоизлияния? Може би защото им вярва? Едва ли. Не мислите ли, че неговите леко непохватни комплименти имаха за цел да ви настроят още малко срещу проницателния и хитър адвокат, който бе принуден да направи всичко по силите си, за да ви омагьоса? Няма нищо лошо в това, че мистър Хаузър похвали опонента си, дами и господа. Такава е стандартната практика на всеки юрист, трик, на който ни учат в университета. Но трагичното в този случай е, че мистър Хаузър се оказа прав.

– Възразявам! – извика Макс Хаузър. Елдън Фелпс погледна надолу към него. – Няма никаква връзка с делото, ваша светлост.

– Но вие повдигнахте този въпрос, мистър Хаузър. Вие подехте темата – отвърна съдията. – Давайте нататък, мистър Маккензи.

– Отне ми известно време да го осъзная, но мистър Хаузър наистина не е много добър прокурор. – Забелязах бегла усмивка на лицето на една от заседателките. – Иска ми се да ви върна към деня, в който оправдаха Рита Едингтън. Тогава отпразнувахме победата в едно заведение на име клуб „Аризона“. Присъстваха всички колеги от фирмата. През цялата вечер Даниъл Морган ни забавляваше с истории за глупостта на Макс Хаузър.

– Протестирам!

– Истории за това как го заблуждавахме на всеки ъгъл. И как мистър Хаузър буквално остави свидетелите ни да го премажат.

По погледите на заседателите разбрах къде точно се намира Хаузър, докато той подскачаше като обезумял зад мен (ако мога да използвам думите на Даниъл Морган).

– Възразявам, ваша светлост. Възразявам!!!

– Виждате ли, дами и господа? – попитах, докато те наблюдаваха истеричната му реакция. – Мистър Хаузър ви каза, че Морган е по-добрият юрист, но той не го вярва наистина. Дали егото му не е толкова голямо, колкото на повечето адвокати в съда? – Мога да се закълна, че един заседател на втория ред поклати одобрително глава. – А това, ваша светлост, има много общо с делото – допълних в отговор на възраженията на Хаузър, опасявайки се, че съм стигнал твърде далеч и че избухването на съдията е неизбежно.