Гордън Кембъл - Без свидетели

– Питам се – каза Хаузър зад гърба ми, – каква е целта, ваша светлост. Не виждам връзка с делото.

– Вероятно се чудите – продължих, сякаш не бях чул коментара му – защо треперя, докато стоя пред вас. Определено не се дължи само на факта, че ми липсва опит и самоувереност. По-скоро съм уплашен, че може би – казвам „може би“, защото съм адвокат и не съм напълно сигурен – отговорът на последния ми въпрос би трябвало да бъде „не“. И ако вие отвърнете с „не“, не бих могъл да ви упрекна. Но аз не треперя, защото бихте могли да решите, че никоя справедлива съдебна система не би търпяла такива действия. Треперя, защото знам, че ако всички вие като колектив решите да дискредитирате хитрия и остроумен мистър Морган, ако поемете отговорността да кажете „не“, вие няма да накажете Дан Морган. Единствения начин, по който можете да го направите, е да обявите за виновен единствения невинен човек в цялото трагично фиаско. – В този миг се обърнах към съдията и продължих речта си, като не откъсвах поглед от високопочитаемия Елдън Фелпс. – Осъждайки Дан Морган за действията му, вие обричате Миранда Едингтън.

Когато видях погледа на Фелпс при дръзкия ми опит да осъществя контакт с него, започнах да се опасявам, че съвсем скоро ще отсече главата ми пред очите на съдебните заседатели. Макс Хаузър също подуши миризмата на кръв и се изправи.

– Ваша светлост, смятам, че е редно да напомните на мистър Маккензи да се придържа към същността на делото – заяви той.

Съдията ме изгледа, а аз възвърнах самообладанието си. Колкото и да е необичайно, докато чаках да избухне, усетих, че почти съм спрял да треперя. Спомних си за съвета на Морган, че не бива да се съгласяваме с всяка приумица на съдията. Но Фелпс не избухна. В залата се възцари пълна тишина, а на лицето му се изписа странно недоумение.

– Имате ли възражения, мистър Хаузър? – попита той накрая.

– Да, господин съдия – отвърна нетърпеливо Хаузър.

– Отхвърлят се. Продължете, мистър Маккензи.

Когато отново се обърнах към заседателите, в очите им се бе появил особен блясък. За пръв път имах чувството, че наистина искат да ме изслушат.

– Не забравяйте, че стореното от Дан Морган – неговото коварно представление – се случи в другия процес. Тогава той спаси една виновна жена. Простият факт в настоящото дело е, че Миранда Едингтън не е убила баща си. Защо съм толкова сигурен? Сигурен съм, защото тя ни каза , че не е убила баща си. Тя зае свидетелското място, вдигна ръката си, закле се да говори истината и сподели какво се е случило. И не друг, а майка ѝ, странната жена, която седна пред вас и отказа да говори, е убила Травис Едингтън. Защо сме се събрали тук днес? Не защото детето е извършило убийство, а защото Дан Морган представи нещата така, сякаш то го е извършило. И аз му помогнах, дами и господа. Аз му помогнах. С малко подкрепа от моя страна Дан Морган направи онова, което се очаква от всички адвокати. Той изтъкна фактите, които бяха в полза на клиентката му, и където можа, скри онези, които щяха да ѝ навредят. Той извъртя и изопачи фактите, пребори се и накрая спечели. Създаде огромната илюзия, че Миранда е виновна. И нямаше как да не го направи. Ако се бе оказало, че Миранда е невинна, това несъмнено би хвърлило вината върху майка ѝ. Ако Даниъл Морган не бе убедил съдебните заседатели, че Миранда е виновна, той никога нямаше да спечели делото. А за адвокатите, при които залогът е твърде висок, какъвто е случаят с Даниъл Морган, победата е всичко.

– Ваша светлост – настоя Хаузър. – Това няма нищо общо с делото.

– Напротив! – извиках. – Има много общо! – Обърнах се към съдията, за да изчакам решението му, и когато той не продума и се замисли, повторих: – Има много общо с делото, ваша светлост.

Съдия Фелпс ме изучаваше мълчаливо. Обзе ме странното усещане, че той постепенно започва да вярва на нещата, които бе казал за мен, възпитаника на университета „Бригъм Йънг“, по телефона миналата нощ. Имах чувството, че е открил някакви общи черти между мен и баба ми. В този миг бях напълно убеден, че не се бе доближил достатъчно до мен, за да усети миризмата на бърбън.

– Дами и господа – заяви той накрая. – Както ви казах преди, пледоариите на двете страни не представляват доказателства. Трябва да вземете предвид само доказателствата, представени пред вас от свидетелското място. Уточнявайки последното, ще позволя на мистър Маккензи известна свобода в обръщението му към вас. Предполагам, че няма да се оставите да ви омагьоса, както самият той се изрази.