Том Мартин - Пирамида

— Дошли сте при доктор Азис, за да го разпитвате за произхода на египетската цивилизация, нали?

Катрин хвърли бърз поглед към Ръдърфорд. Той изглеждаше не по-малко слисан от нея.

— Имаме различни предположения и просто искахме да ги споделим с него. Той обаче явно не разполага с време да ни изслуша.

Поамандре продължи с мистериозните подмятания:

— Доктор Азис е в доста деликатно положение. Няма много свобода да разисква всевъзможни предположения.

Ръдърфорд определено се почувства заинтригуван. Защо му беше на този дребничък човек да им казва подобни неща? Той почувства, че пред тях се открива възможност, и попита:

— Господин Поамандре, да не би да смятате, че въпросите ни все пак не са лишени от здрав смисъл?

Очите на копта много бавно се преместиха на лицето на Ръдърфорд и го фиксираха.

— Доктор Ръдърфорд, това зависи изключително много от целта на въпросите ви.

— И какво точно имате предвид под „цел“ на въпросите? — намеси се Катрин.

— Имам предвид какъв е мотивът да ги задавате? Академична кариера ли преследвате или… — Той замълча за миг. Блесналите му черни очи внимателно обходиха лицето й, сякаш сканираха реакциите на мозъка. — Или пък търсите нещо друго?

Острият като свредло поглед подсказа на Катрин, че са изправени пред изключително важен момент в своите търсения. Не разбираше какво точно става, но инстинктивно усещаше, че отговорът на този въпрос може да се окаже необходимата им повратна точка. „Този човек ни разбира. На наша страна е“.

Усещаше, че Поамандре изчаква. Внезапно в главата й като на лента изникна един от най-популярните йероглифни надписи в пирамидите. Намираше се в залата на Озирис. Озирис, седнал величествено на трона си, получава душата на наскоро починал. В ръцете си държи везни. Претегля човешкото сърце на едната, а на другата е поставено перо — въплъщение на лекотата и истината. Чисто ли е сърцето? Тя погледна Поамандре в очите и реши.

— Смятаме, че светът е в опасност. Мислим, че историческите свидетелства са умишлено изопачени, с цел да се скрие истината за миналото. Познанията за древните цивилизации нарочно са скрити от нас, а единствено те могат да ни спасят. Ако не открием какво са знаели древните, ще изчезнем вследствие на природно бедствие, също като тях. Пирамидите не са построени от фараоните през 2500 г. пр.н.е., а са паметници, създадени от хората, които са преживели големия потоп.

Поамандре сведе очи. От устата му се разнесе шепот:

— Моля ви, трябва да дойдете с мен в Гиза. Но първо…

Той ги поведе по коридора и им отвори една странична врата. Озоваха се в склад с инструменти. Измежду трионите, бормашините и кутиите с бои лежаха дрехи на египетски работници.

— Ето, облечете това.

Поамандре им подаде по една традиционна египетска роба, която стигаше до глезените. Катрин и Ръдърфорд се спогледаха и бързо навлякоха новите дрехи през главите си. Сложиха качулките и станаха напълно неразпознаваеми. Поамандре отново отвори вратата към коридора, надникна навън и им даде знак, че е чисто.

— Последвайте ме.

От другата страна на улицата, срещу Главния съвет за старините, чакаше бяла тойота ленд крузър. Над Кайро вече бе паднал сумрак, но Безумов беше нащрек, както винаги, и очакваше търпеливо всеки знак, че нещо се случва. Внезапно, след като вече бе прекарал сякаш часове в очакване, забеляза раздвижване.

— Какво става сега?

Чакането вече бе започнало да го изнервя. Търпението му се изчерпваше. Безумов мразеше да бездейства. Той напрегна очи, за да огледа по-добре дребничкия мъж в дълга бяла роба, който предпазливо излезе от сградата. Явно разполагаше с някаква власт, тъй като при вида му пазачът от охраната мигновено застана мирно. Възрастният мъж мина покрай него, следван от две фигури, облечени с изцапани роби и качулки на главите. Безумов метна поглед към шофьора си, който изглеждаше задрямал. Разтърси ръката му.

В този миг на слабата светлина, идваща от отворената врата, руснакът забеляза чуждестранните обувки на краката на Катрин, които едва се подаваха изпод робата.

„Те са!“

Джипът на Поамандре спря в тъмнината до основата на Голямата пирамида. На идване бе успял да разговаря с нощните пазачи, така че когато пристигнаха, ги пуснаха без проблем. Минаха необезпокоявани през паркинга и продължиха право към пирамидата.

Ръдърфорд и Катрин се спогледаха мълчаливо и излязоха от колата си. Обсипаното със звезди нощно небе на Северна Африка беше забележителна гледка. Катрин затвори вратата на колата, огледа отново внушителната снага на пирамидата и погледна към копта, който търпеливо ги чакаше в основата на скелето за изкачване.