Том Мартин - Пирамида

— Какво да правим сега?

Той се поколеба и отвърна:

— Не знам, предполагам, че трябва да идем до рецепцията.

След няколко крачки той забеляза табела на английски и арабски, която сочеше към един коридор вдясно и обявяваше: „Към кабинета на директора и заседателната зала“.

— От друга страна пък, защо не заобиколим рецепцията и не прескочим една бюрократична бариера? Единственото, което ще свърши момичето там, е да ни накара да висим с часове. Ако нашият приятел директорът иска да ни види, ще му дадем възможност да го направи веднага, ако пък не иска — ще трябва да ни го каже право в очите, стига да не е излязъл на обяд, разбира се.

— Или пък да е в чужбина — добави Катрин.

Откриха кабинета на директора на средата на страничния коридор. Ръдърфорд вдигна ръка да почука, но се спря. Изгледа Катрин.

— Добре, да действаме!

И почука силно на вратата.

Зачакаха. Нервите ги стискаха за гърлата. След около трийсет секунди вратата се отвори от млада жена, чиято глава бе завита с обичайния за мюсюлманите шал. Тя изгледа изненадано застаналите в коридора Катрин и Ръдърфорд.

— Добър ден, с какво мога да ви помогна? — попита на английски със силен египетски акцент.

Ръдърфорд метна поглед към Катрин и отвори уста:

— Ъъъ, всъщност идваме да се видим с доктор Азис. Тук ли е?

Секретарката ги изгледа подозрително.

— Имате ли среща?

Ръдърфорд не беше съвсем сигурен как да отговори, но преди да успее да измисли, Катрин се намеси и взе инициативата. Заговори с тон на справедливо възмутен гражданин:

— Извинявайте… — каза тя и застана пред Ръдърфорд. — Да, имаме среща. Бихте ли предали на доктор Азис, че Катрин Донован и Джеймс Ръдърфорд от Оксфордския университет са тук? И моля ви, пуснете ни вътре. Въобще не ми е приятно да вися в коридора, особено пък след изморителен полет.

Това свърши работа. Секретарката незабавно отвори широко вратата и разкри просторната приемна, с която разполагаше кабинетът на Ахмед Азис. Покани ги с ръка да влязат. Приемната имаше голям прозорец, от който се откриваше гледка към добре поддържана египетска градина. Виждаше се и друга врата, за която Катрин предположи, че сигурно води към кабинета на Ахмед Азис. Вътре имаше две големи кожени зелени канапета, до всяко от които стоеше декоративно наргиле. Катрин огледа и останалата част от помещението и установи, че освен бюрото на секретарката има и още едно, заето от дребничък, слабоват египтянин. Той й се усмихна, а тъмните му очи проблеснаха. Секретарката, която изглеждаше ужасно притеснена, ги поведе към едно от канапетата.

— Моля заповядайте. Имената ви бяха господин Ръдърфорд и госпожица Донован, да?

— Доктор Ръдърфорд и доктор Донован — сопна се в отговор Катрин. — Благодаря.

Секретарката им хвърли още един притеснен поглед, насочи се към бюрото си, заобиколи го и седна. Вдигна телефона и набра номер. Ръдърфорд не я изпускаше от поглед.

След като помърмори известно време с гърлен глас на арабски в слушалката, жената я остави обратно на мястото й.

— Доктор Азис ще ви приеме след минутка.

Катрин се усмихна заговорнически на Джеймс и едва тогава двамата се настаниха в едно от удобните кожени канапета. След минута вратата към кабинета на доктор Азис се отвори и на прага й се появи самият той.

— Здравейте. Добре дошли в Кайро. Моля заповядайте, заповядайте.

Катрин и Ръдърфорд останаха леко изненадани от сърдечния прием, но се изправиха и се отправиха към кабинета на домакина си. Не трябваше да става толкова лесно. Всъщност трябваше да е изключително трудно да се виждаш с такива влиятелни хора без предупреждение, в която и да е точка на света. „Доста странно“, помисли си Ръдърфорд. Той беше дошъл тук с твърдото убеждение, че ги очаква битка и в най-добрия случай ще им кажат да се явят утре или пък вдругиден. А сега направо ги канеха в кабинета, без да разпитват много-много кои са и защо идват.

Кабинетът на Азис беше обзаведен разточително с турски килими и кожени столове. Големи плакати на египетското министерство на туризма с многобройните забележителности на страната красяха стените, а на бюрото се мъдреше десетсантиметрово бронзово преспапие — репродукция на камъка Бенбен.

Азис им направи знак да седнат, настани се зад бюрото си и заговори на прекрасен английски, макар и с непогрешим египетски акцент. Тонът му бе снизходителен и според Катрин леко мазнишки:

— Приемете извиненията ми, моля. Секретарката навярно е пропуснала да отбележи срещата ни.