Том Мартин - Пирамида

Секретарят Милър приближи до масата, бръкна в джоба на сакото си и измъкна кафявия плик. Безгрижно го скъса от едната страна, извади лист хартия отвътре и го сложи пред Силвър. На челото на експерта се появи дълбока бръчка. Той зарови из джоба си, извади чифт сгъваеми очила и ги закрепи на края на носа си. После се присегна над главата си, включи лампата над масата и я нагласи така, че светлината да пада точно върху картата. Секретарят Милър го гледаше като ястреб и дебнеше всяко изражение по лицето му. След около минута взиране Силвър вдигна глава и свали очилата от носа си.

— Е, знаете ли каква е картата?

Силвър кимна достолепно.

— Да, това е копие от картата на Пири Рейс. А вие знаете ли каква е тя?

Секретарят Милър поклати раздразнено глава.

— Това е карта, изработена през Средновековието — заобяснява Силвър — от турски адмирал на име Пири Рейс. Съставена е въз основа на по-ранни, доста по-ранни карти (или поне така твърди той) и предназначението й е да служи за навигация на турския флот, ако му се наложи да плава из южните морета.

Секретарят Милър не разбра нищо. Какво общо има това с неговата работа? Защо сенаторът бе поискал да убият професора и изрично бе настоял картата да бъде унищожена?

Байрон Силвър обаче явно сега започваше с обясненията:

— Тук е картографиран континентът Антарктика, но без да е покрит с лед, поради което документът е доста странен и обект на засилен колекционерски интерес.

— Искате да кажете, че Антарктика е картографирана прецизно ? Как е възможно това? Поправете ме, ако бъркам, но нали Антарктика е покрита изцяло с лед?

Байрон Силвър се усмихна.

— Е, това никой не знае. Точно там обаче се крие притегателната сила на картата, като оставим настрана историческата й стойност, разбира се. Колекционерите обожават предмети със загадъчни характеристики. Когато извадим късмет да се доберем до странни находки като картата на Пири Рейс, например, винаги ставаме обект на небивал интерес.

Байрон Силвър се пресегна над главата си, за да загаси лампата, и добави някак между другото:

— Е, разбира се, винаги получаваме и гневни оплаквания от клиенти, които са, как да се изразя, малко по-религиозно настроени.

Секретарят Милър замръзна.

— Моля? Защо?

Байрон Силвър бързо се извърна да го изгледа, явно доловил безпогрешно напрежението в гласа на клиента си.

— Просто исках да кажа, че на света има и хора, които не одобряват документи или вещи, поставящи под съмнение библейската история на света.

Секретарят Милър усети, че кръвта в жилите му се смръзва. Той погледна ужасено разстланата на масата карта. Значи професорът никога не е бил заплаха за Корпорацията. Очевидно Кърк бе използвал мрежата й от агенти за свои лични цели. Това беше нечувано. Възможно ли бе самият той, Милър, да е просто оръдие в лапите на сенатора? Нима беше възможно цялата Корпорация да е заблудена, за да изпълни религиозните цели на сенатора?

Секретарят Милър не смееше и да си помисли какви може да са последствията от предположението му. Във всеки случай трябваше да изготви резервен план за действие. Операцията за понеделник сутрин вече беше в ход и щеше да му се наложи да изпълни ролята си там, просто нямаше друг начин.

Преди това обаче щеше да постави ребром и лице в лице въпроса на сенатора. Трябваше грижливо да подбере момента. В противен случай бързо щеше да го постигне съдбата на професор Кент.

Докато колата слизаше по криволичещия и шеметен път от Алто Плано към боливийската столица, Катрин и Ръдърфорд пътуваха, всеки унесен в собствените си мисли. Усмихнатият и пълен с енергия Ките направляваше джипа им лудешки, но умело.

Катрин гледаше разпрострелия се на всички страни пейзаж от долини и планински върхове и си мислеше за професора. Питаше се как би постъпил той в такава ситуация. Ужасно й липсваше. Липсваха й шегите и добродушието му. Ръдърфорд също от доста време не обелваше дума и се възхищаваше от магнетичната красота на Андите. Той се понамръщи, доближи лице до прозореца, а очите му бродеха навред, сякаш се надяваха да открият отговорите някъде там. Внезапно се обърна към Катрин:

— Знаеш ли мита за Гилгамеш?

Двамата се гледаха известно време в очите. Катрин поклати глава. Джеймс се извърна към нея, за да могат да се виждат, без да се въртят постоянно.

— Митът за Гилгамеш е послужил като основа на библейския разказ за Ной. Първата и най-стара версия е записана на глинени плочки, някъде около 2000 г. пр.н.е. Митът обаче със сигурност е по-стар. Гилгамеш е цар на град Урук в Шумер и разказва за срещата си с друг цар на име Утнапищи, който е бил жив и преди потопа. Утнапищи бил предупреден от един от боговете за наближаващия потоп, така че построил кораб и качил на борда му представители на всички животни, както и всички известни семена на растения. Последвала страшна буря и земята се покрила с вода, докъдето стига поглед. Утнапищи пуснал един гълъб…