Том Мартин - Пирамида

— Е, какво ще ми кажеш? На финала ли сме вече?

Сенатор Кърц кимна сериозно и много бавно и отчетливо съобщи новината си:

— Джим, мисля, че успяхме.

Лицето на свещеника се озари. Той едва сдържа вълнението си.

— Наистина ли? Наистина ли смяташ, че най-сетне сме на прага на последните дни?

— Да, Джим, там сме. Не виждам по какъв начин могат да ни спрат. Дори не смеех да се надявам, че нещата ще се развият така благополучно. Опасните ереси на британския професор са изчистени от лицето на земята. Планът на Корпорацията за завземане на властта напредва. Лично присъствах на заседанието на съвета на директорите. Армагедон е само на няколко дни от нас.

Очите на отец Джим Уайт станаха на палачинки. Най-сетне, след толкова усилия и борба, изглежда бяха на път да превърнат мечтата си в реалност. Сенаторът продължи:

— Ще летя директно за Кайро, където ще е базата ми. Координирах действията с агентите ни в Израел и те са готови. Успяхме да вкараме мини термоядрено устройство в джамията Ал Акса в Йерусалим, което ще бъде взривено едновременно с началото на световната криза, предизвикана от Корпорацията. Както знаеш, агентите ни вече минираха Стената на плача през изоставената римска канализация. В момента, в който стената стане на прах, израелците моментално ще пратят бомбардировачите си над Мека. Близкият изток ще потъне в пламъци. Сигурен съм, че Израел ще се възползва от ядреното си оръжие, и очаквам в първите дни на кризата да паднат над сто милиона жертви. Всичко това трябва да започне по мое нареждане в понеделник сутрин с началото на пролетното равноденствие.

Проповедникът се изправи, протегна дясната си ръка към тавана на луксозния кабинет и разпери пръсти. В широко разтворените му очи избиха сълзи. Силният му глас изпълни стаята с победоносен вик:

— Слава на Господа!

В 7:35 сутринта пред входа на хотел „Руинас“ в Мачу Пикчу спря чисто нов японски джип. От него излязоха убиецът на професор Кент и по-младият му съучастник. Застанали на прашния паркинг, сред перуанските селяни и магическия пейзаж на Андите, двамата изглеждаха като лисици в кокошарник.

Насочиха се към фоайето на хотела, без да губят време. На рецепцията стоеше възрастен мъж, а в единия от ъглите индианка бършеше пода. И двамата изгледаха изненадано новодошлите. На Мачу Пикчу рядко идваха мъже с костюми и още по-рядко скъпи нови джипове. Всички в Перу, от децата до старците, добре знаеха, че е най-добре да стоиш настрана от подобни хора. Възрастната индианка заряза парцала в кофата и побърза да се отдалечи по коридора.

Убиецът се обърна към съучастника си и заговори. Гласът му беше гърлен, а тонът — ядосан и пълен с отвращение:

— Казвам ти, че ги изпуснахме…

Съучастникът му изглеждаше притеснен. Той се приближи към рецепцията и извика на възрастния мъж:

— Дай да видя кой се е регистрирал снощи тук. И по-бързичко.

Човекът се уплаши. Скованите му от артрит пръсти запрелистваха подвързания с кожа дневник в търсене на регистрациите от предната вечер.

— Дай го тук, глупак такъв.

Младият мъж издърпа дневника от ръцете на рецепциониста и на свой ред запрелиства страниците. След секунди показалецът на дясната му ръка се спря върху имената на двама от гостите на хотела — Ръдърфорд и Донован. Той изруга силно и вдигна очи.

— Добре, viejo, къде са тези? Dónde están los gringos?

Очите на възрастния мъж се разшириха от страх и неразбиране. Той направи крачка назад и влезе в една врата зад рецепцията. Младият съучастник се преметна през плота и последва рецепциониста в стаята. Възрастният се облегна на една от стените в малката стаичка и замърмори нещо неразбираемо на индиански диалект. Търпението на младия се изчерпа. Той се разкрещя:

— Къде са Донован и Ръдърфорд? Dónde están Донован и Ръдърфорд?

Рецепционистът се свлече на колене и наведе глава сякаш очакваше да го ударят.

— Сеньор — отвърна той на развален английски, — двама чужденци отишли през нощта.

— Къде? Къде отидоха?

— Път на Боливия.

Младият мъж пристъпи и сграбчи рецепциониста за клечавия врат.

— Сами ли бяха? Кой още е с тях?

— Да, сеньор… да, сеньор. Били с приятел. Той идвал друг път тук. Сеньор Флорес.

Убиецът се присъедини към тях. При чутото, устните му се свиха презрително.

— Значи знаят, че ги преследваме. Трябва да действаме бързо.

Младият мъж захвърли възрастния рецепционист на пода и последва убиеца към изхода.