Том Мартин - Пирамида

Ръдърфорд и Ернан изглеждаха не по-малко озадачени от нея. След минута индианецът се огледа напрегнато, завъртя ключа в стартера и двигателят изръмжа.

— Не трябва да се бавим и миг повече — обяви той. — Ще ви закарам до границата и ще ви оставя в ръцете на индианците аймара. Земята от двете страни на границата принадлежи на тях. Те ще ви снабдят с фалшиви боливийски туристически визи и ще ви отведат в Ла Пас. С тяхна помощ ще ви измъкнем живи.

Сенатор Кърц слезе от хеликоптера и топлината на жаркото следобедно слънце тутакси го блъсна в гърдите. Той тръгна приведен под все още въртящите се перки на хеликоптера и излезе на огромната зелена морава пред Църквата на оповестената истина.

Хеликоптерът отново се издигна, а сенаторът не успя да сдържи усмивката си. В небето нямаше дори едно облаче, въздухът беше чист и свеж, а това бе най-любимото му място на целия свят. Какво удоволствие само да се откъсне поне за малко от шумотевицата на Вашингтон и непрестанното напрежение, свързано с работата му за Корпорацията. Но всичко това си струваше: съвсем скоро пророчествата от Откровение щяха да се сбъднат и той щеше да е в числото на малцината намерили място в Рая и спасени от ужасите, които ще се стоварят върху главата на цялото човечество…

На около сто и петдесет метра пред него се издигаше новата величествена сграда на Църквата на оповестената истина, а прозорците й блестяха на светлината на слънчевите лъчи. Докато прекосяваше моравата, сенаторът се опита да потисне чувството си на гордост. В крайна сметка носеше огромна заслуга за увеличаване приходите на църквата пред последните няколко години. В момента тя получаваше стотици милиони долара годишно.

Телевизионното студио в средата на комплекса беше туптящото сърце на църквата. То бе оформено като гръцки амфитеатър, със седалки, разположени във формата на конска подкова, и подиум в центъра, на който заставаше пасторът, за да подсили ефекта от проповедта. Разгорещените служби се излъчваха в цялата страна и чрез тях се отправяха призиви за дарения, а екзалтирани хора от публиката споделяха чудодейни истории за това как Христос е променил живота им.

Сенатор Кърц мина бързешком покрай усмихнатата секретарка на рецепцията и пое по лабиринта от коридори, докато стигна до внушителна чакалня. Дебелите мокети и кожената мебел придаваха на помещението вид на фоайе на петзвезден хотел. Климатикът жужеше тихичко. Единственото изображение на религиозна тематика, всъщност единственото украшение по спартански голите стени, беше просто дървено разпятие, окачено до затворената врата в дъното на чакалнята. На табелката на вратата пишеше: „Отец Джим Уайт“. Сенатор Кърц прекоси чакалнята без капчица колебание и почука силно на вратата. След секунда от вътрешността на стаята се разнесе дрезгав глас, който излая:

— Влез!

Гласът беше енергичен, а акцентът — тексаски.

Сенатор Кърц натисна бравата, отвори вратата и влезе. Заядливият отец посрещна госта си с одобрително ръмжене.

Отец Джим Уайт беше нисък, здрав мъж на петдесет и няколко години, със сплескан боксьорски нос и изпъкнало чело.

— Сенаторе! Каква приятна изненада. Очаквах, че ще дойдеш чак утре.

Свещеникът се изправи от стола си, заобиколи бюрото, а гръмогласният му тексаски акцент изпълни стаята.

Сенаторът сграбчи протегнатата му ръка и двамата мъже сърдечно се здрависаха, след което се прегърнаха и се потупаха по гърбовете. Свещеникът се обръщаше към сенатор Кърц с политическия му пост по-скоро шеговито, тъй като двамата се познаваха от деца. Заедно бяха планирали преобразяването на църквата от незначителна секта до основна сила в евангелисткото движение. Сенаторът и свещеникът бяха извървели дълъг и труден път заедно, водени от силата на вярата и харизматичното си излъчване. Благодарение на тях хиляди обикновени американци ги следваха.

Сенатор Кърц отстъпи и огледа приятеля си от глава до пети.

— Много се радвам да те видя, Джим. Изглеждаш чудесно. Възползва ли се от басейна, както те посъветвах?

Свещеникът сърдечно се разсмя.

— Ха! Стига да имам време, стига да имам време. Захванали сме се с толкова много дела — записваме програми, излъчваме, въвеждаме нови и високопоставени членове на църквата в йерархията… на човек не му остава време дори да мисли. Сядай, сядай, искам да ми разкажеш всичко.

Двамата мъже се насочиха към креслата, подредени около ниска масичка за кафе. Веселото изражение на свещеника внезапно изчезна и по лицето му се изписа сериозност. Той подпря брадичка със силната си ръка.