Том Мартин - Пирамида

След като Катрин и Ръдърфорд слязоха от колата на боливийската граница и изтупаха дрехите си, Ернан посочи покрай колибката, която служеше за пропускателен пункт, към самотен джип, паркиран точно от другата страна на разделителната линия.

— Ето го следващия ви превоз. Той ще ви закара в Ла Пас за нула време. Шофьорът се казва Ките и не говори думичка английски. Ще ви откара в къщата си в Ла Пас. Оттам можете да планирате как да се измъкнете от Боливия.

Ернан сви дланите си на фуния и извика към спрялото превозно средство:

— Hola, Quitte, estoi aqui con mis amigos! Vámonos!

Шофьорската врата се отвори и от джипа се появи нисък ухилен индианец. Той им махна с ръка, а Ернан помаха в отговор.

Обърна се към Катрин и Ръдърфорд за последен път. Очите му блестяха, а всеки мускул и фибра на тялото му ги подканваше да тръгнат и да успеят в начинанието си.

— Късмет, приятели. — Той изгледа втренчено Катрин. — И внимавайте.

Тя усети, че в гърлото й засяда буца. Обзе я неприятно чувство.

— Не можеш ли да дойдеш с нас в Ла Пас? Да се покриеш за няколко дни?

Ернан се усмихна и поклати глава.

— Не, Катрин, трябва да се върна при семейството си. Все още сме в траур. Трябва да съм с тях.

С тези думи се прегърнаха, а когато се отделиха, в очите на Катрин имаше сълзи. Ръдърфорд пое ръката на Ернан и сърдечно я раздруса.

— Благодаря за всичко. Обещавам, че ще положим всички усилия да довършим започнатото заради Мигел и професора. Ще извадим истината наяве и ще спрем Иван Безумов.

Ернан се наклони и прегърна англичанина.

— Джеймс, грижи се за себе си и за тази красавица тук.

Джеймс прегърна плещестия индианец и най-накрая се разделиха за последно.

Манхатънският офис на „Сотбис“, световноизвестната агенция за търговия със старинни произведения на изкуството, се намира на авеню „Йорк“. Точно в тази сграда привлекателна, добре поддържана млада дама въвеждаше секретаря Милър в тъмна стая без прозорци. Изящно оформените с маникюр пръсти на дамата заопипваха вътрешната страна на стената в търсене на ключа за осветлението и след миг светлината обля стаята.

— Това е помещението, в което съхраняваме картите. Както виждате, то е без прозорци, така че няма никаква опасност естествената светлина да повреди вашето съкровище. Моля, седнете. По стената са окачени някои екземпляри от колекцията ни, които може би ще ви заинтересуват. Господин Силвър ще се присъедини към вас след минутка.

Секретарят огледа просторното и подредено с вкус помещение. В средата му се мъдреше кръгла заседателна маса с удобни кожени столове около нея. Над масата висеше интересна лампа, която можеше да стои на различна височина, както и да се мести във всички възможни посоки. Стените бяха украсени с поставени в рамки карти.

Младата дама продължи с разясненията:

— Ето там виси оригиналната карта, изготвена от Христофор Колумб по време на първото му пътешествие до Америка. Тя е буквално безценна, поради което е защитена с бронирано стъкло, поставена е в корпус от неръждаема стомана и е вградена в стената на сградата.

Тя озари Милър със снежнобяла усмивка.

— Да ви предложа нещо за пиене? Чай, кафе?

Секретарят изръмжа сърдито насреща й.

— Не, благодаря. Както вече споменах, аз самият не съм колекционер или ценител на карти, освен това смятам, че моята е копие, а не оригинал. Искам просто да я разгледате.

В този момент младата дама, която все още стоеше права в рамката на вратата, се извърна и възкликна:

— А, ето го и него.

Байрон Силвър, световно признат авторитет по въпросите на древната картография, влезе в стаята. Беше почти шейсетгодишен, но изглеждаше по-стар. Носеше раиран костюм с жилетка и бе напълно плешив. Тънкото му изпито лице говореше за множество години, прекарани в изучаване на старинни карти и ръкописи в сумрачните читални на стари библиотеки. Силвър протегна ръка.

— Здравейте, вие сигурно сте господин Милър.

— Да. Благодаря, че се отзовахте на молбата ми за среща толкова бързо, господин Силвър.

Антикварят се усмихна леко налудничаво, но тренираният му глас прозвуча мек като коприна.

— Няма проблем. За хора като вас, които оценяват по достойнство експертните ми знания и са готови да платят щедро, за да се възползват от тях, съм готов да се отзова на минутата.

Младата дама излезе от стаята и дискретно затвори вратата зад гърба си. Силвър кимна към масата:

— Ще започваме ли? Няма смисъл от излишни церемониалности.