Том Мартин - Пирамида

Катрин се престори на ужасно изненадана, защото понякога се забавляваше с ролята на адвокат на дявола.

— Стига небивалици! Сокоизстисквачката е просто безобиден уред, предназначен да ускори и улесни едно досадно занимание и да ти остави повече свободно време. Резултатът е здравословна напитка. Да не искаш да кажеш, че не трябва да купуваме сокоизстисквачки?

Професорът й се усмихна. Харесваше му да обсъжда всякакви теми с нея. Спореше, без да се ядосва, но нямаше нищо против да защитава тезите си, притиснат в ъгъла. Обичаше да убеждава хората или поне да се опитва да го прави, обичаше да използва рационални аргументи, обвързани с непоклатимия му възглед за света като за един цял организъм.

— Виж, Катрин — каза той, — независимо дали ти харесва или не, времето на инструментите отмина и сега е времето на системите. Нека се изразя така: ти цедиш портокали и си правиш вкусна здравословна напитка. Чудесно! Но ако се взреш по-внимателно в сокоизстисквачката, забелязваш някои от смущаващите й аспекти. Електричеството, необходимо за работата на сокоизстисквачката, пристига по цяла мрежа от кабели и надземни далекопроводи, захранвани на свой ред от електростанции, които зависят от налягането на водата, тръбопроводи и танкери, а те на свой ред изискват язовири, нефтени платформи и кладенци в далечни страни. Цялата система гарантира надлежна и своевременна доставка единствено ако се поддържа от армия от инженери, проектанти, финансови експерти, които от своя страна разчитат на администрации, университети и цели клонове на промишлеността, а понякога дори на армията, както сме виждали в не един и два случая. Който си мисли, че просто използва сокоизстисквачката си, дълбоко греши. Сокоизстисквачката е параван; тя въобще не е просто удобен уред, а последната брънка от гигантска верига — системата, обвила света, която го стяга все по-здраво в прегръдките си с всеки изминал ден.

— Божичко — прекъсна го Катрин, която съвсем беше забравила, че играе адвокат на дявола. — Това звучи доста плашещо.

Професорът поклати глава. Тъжна усмивка прекоси лицето му.

— Да. Брънките на веригата навлизат в ежедневието ни посредством безобидни уреди като сокоизстисквачката, пералнята, колата и тъй нататък и ни карат да служим на системата, която един прекрасен ден, много скоро, ще ни унищожи. Правото ни на избор отдавна го няма. В естеството на системите е да се разрастват и да заживяват свой собствен живот, като постепенно си поставят собствени цели, различни от онези, на които първоначално са били предназначени да служат. Виж само структурата на религиите. Днес те са мощни глобални структури с амбиции, които отдавна са надраснали добрите думи на пророците. Целта на днешната ни глобална система е да накара все повече и повече хора да разчитат на енергията, осигурявана от нея. Като използваме същата тази система, ние на практика й подписваме празен чек.

Професорът се приближи до масата и наля две чаши вино.

— И запомни, че в крайна сметка природата е банката, в която се осребряват подобни чекове. Струва ми се, че вече е време за обяд, скъпа. Един приятел от селото ми донесе пиле от собствения си кокошарник. Ужасно е вкусно, надявам се да ти хареса!

Дълбоко натъжена и с насълзени очи от факта, че никога повече няма да води подобни разговори, Катрин вдигна щората на илюминатора и отвън нахлу дневна светлина. Под тях, докъдето стигаше погледът, се простираше Перуанското плато. Гледката беше смайваща. В този момент обаче зрението започна да й погажда номера. Катрин си въобрази, че различава странни форми, нарисувани по земята на хиляди метри под нея. Стори й се, че различава контурите на огромно колибри.

Разтърка уморените си очи и отново погледна с надеждата привидението да е изчезнало. То обаче си стоеше долу, а след миг до него изникна и огромно цвете. Малко по-нататък се появиха още гигантски рисунки: едра риба, величествен кондор, различни геометрични фигури и две успоредни линии. Последните бяха идеално прави и се губеха зад хоризонта.

„Да не би да имам халюцинации? Това е невероятно!“

Тя се обърна към Ръдърфорд и размаха ръка.

— Джеймс, трябва да видиш това. Какви, за бога, са тези неща, изрисувани по земята?

Ръдърфорд надзърна през илюминатора към невероятната гледка.

— О, боже! И представа си нямам.

Вляво от Ръдърфорд, на седалката до пътеката, седеше добре облечен перуански господин на видима възраст около шейсет. Кожата му беше матова, а носът подсказваше, че е пряк потомък на инките. Той явно беше дочул разговора им, защото се обади на английски със силен акцент: