Томас Энгер - Кървава мъгла

— Защо да влизаш с взлом в дом на някой, който не си е вкъщи, ако нямаш за цел да откраднеш или да направиш нещо?

Бярне се огледа, не получи отговор.

— Защото човек прави проучване — заяви той. — Човек се подготвя. Извършителят е бил също и в стаята на Ерна Педерсен поне веднъж преди да я убие — ако изхождаме от това, че той е закачил снимката, която отново е изчезнала. Що се отнася до Йохане Клингенберг, то аз мисля, че извършителят е огледал апартамента й, видял е какви възможности или ограничения има вътре и се е върнал, когато планът му е бил напълно завършен.

— Тогава не може ли да е бил обсебен от нея? — попита Санлан.

Бярне фиксира погледа си върху нея.

— В такъв случай той би ли разбил снимката от стената на малко дете? И то два пъти?

— Може да си е мислил, че това е нейното дете.

Бярне поклати глава.

— Ако е бил обсебен от нея, то тогава е щял да знае, че тя не е имала деца. След това щяхме да сме открили също и следи от сексуално посегателство на местопрестъплението.

— Не е сигурно — отвърна Санлан.

— Не, но е много вероятно.

Санлан сведе поглед.

— Но има и няколко неща, които говорят против моята теория — продължи Бярне.

— Какви например? — поинтересува се Ньоклеби.

— Докато убийството на Йохане Клингенберг, изглежда, е било предумишлено, то за това на Ерна Педерсен не съм толкова сигурен. Има изключително висок риск да отнемеш нечий живот в старчески дом, където десетки хора може да са те видели. Но той го е направил, когато целият етаж, с няколко малки изключения, са се занимавали с посещението на Централата за доброволчество — посещение, на което иначе госпожа Педерсен би присъствала, но за което не е била достатъчно здрава да присъства в неделя. Значи той се е възползвал от една ситуация, която се е появила там и тогава. И не съм сигурен, че планът му изобщо е бил да я убива. Нещата изглеждат малко пришпорени и хаотични, ако разбирате какво искам да кажа. И не забравяйте — Ерна Педерсен вече е била поне с единия крак в гроба. Така или иначе скоро е щяла да умре.

— Тогава защо според вас той я е убил? — попита Йерстад.

Въздухът изчезна от дробовете на Бярне рязко.

— Не знам. Но извършителят очевидно е бил раздразнен от нея. Не е било достатъчно тя да умре, трябвало е също да забие куки за плетене в очите й. Но госпожа Педерсен е страдала от деменция, а хората с деменция не си спомнят много от всекидневието. Неща от миналото обаче помнят солидно.

Бярне погледна към Санлан, която кимаше.

— Може например да е станало така, че извършителят да се е опитал да пробуди в нея стар спомен по един или друг начин. Онази училищна снимка може би сочи именно това. И тъй като в крайна сметка той я е убил, то близко е до ума да смятаме, че в даден момент тя е направила нещо срещу него.

— Значи говорим за неин бивш ученик? — попита Фредрик Станг. — Така си мисля, защото е било снимка на класа.

— Засега може да е бил всеки — ученик, колега, сърдит член на семейството или раздразнителен съсед, който е имал близки отношения с този или тези, против които Педерсен е направила нещо.

Устата на Бярне пресъхна от говорене, затова той отпи глътка вода. Изучаваше лицата в стаята, търсейки знак, че аргументите му са смислени. Нямаше никакво усещане дали успяваше в аргументацията си, или не.

— Но има нещо в методите на извършителя, което съвпада и в двата случая — продължи той. — И ако приемем, че убийството на Ерна Педерсен е било едно малко немарливо начало, то убийството на Йохане Клингенберг сочи, че извършителят е имал много повече контрол над действията си. Това може да означава, че убийството на Ерна Педерсен е сложило началото.

— Значи това, което всъщност казвате, е, че тук говорим за сериен убиец? — попита скептично Ньоклеби.

Бярне задържа погледа си върху нея за няколко секунди, преди да отговори, малко по-слабо от очакваното:

— Може би.

Той се огледа за подкрепа в стаята и получи кимване от Йерстад. След един кратък момент го последва и Ньоклеби.

Бярне беше доволен от аргументите, но два въпроса бързо възникнаха и увиснаха. Защо извършителят се беше нахвърлил върху снимката на сина на Ерна Педерсен и на снимката на малкото момче, която Йохане Клингенберг държеше на стената? И ако наистина ставаше въпрос за сериен убиец, който беше готов с предварителен план, ами ако те бяха следващите му жертви?

Веднъж той беше убил една птица с голи ръце. Усещането как животът изчезваше между пръстите му, накара сърцето му да забие по-бързо, но никога не беше ставало дума за някакво опиянение. Нито пък когато бе убил котката на съседите, които се бяха задържали в дома си и не желаеха да излязат.