Томас Энгер - Кървава мъгла

Хенинг пое въздух с дробовете си, преди да направи стъпка по-нататък към сините хижи, подредени една до друга. Спомни си къде ходеше по малка нужда, преди да имат външна тоалетна, и той за нищо на света не искаше да влиза в малката кабинка, където винаги имаше толкова много мухи, паяци и сенокосци. И си спомни чайките, които хранеха със скаридени черупки и рибни остатъци. Корморанът, стридоядът, лебедите, които винаги привличаха вниманието, когато пърхаха наоколо. Патиците.

Сред хоризонта се издигаше фарът Твистайн [45] Фарът Твистайн е крайбрежен фар в Ларвик във Вестфолд, Норвегия. , толкова стабилен, колкото и преди. В ясни, красиви летни вечери можеха да видят чак Йомфруланд [46] Йомфруланд е малък, продълговат норвежки остров, разположен край бреговете на континенталната част на Крагерьо в окръг Телемарк, на около 2 км южно от остров Строхолмен. . Беше сигурен, че ако само се напрегнеше, щеше да усети аромата от цигарения дим на баща си, аромата на ваканция. И не съществуваше място на света, където примигващото море от звезди беше по-ясно.

Хенинг рязко спря, когато видя, че вратата на колибата беше отворена. Първоначално си помисли, че някой беше влизал с взлом, беше виждал толкова много заглавия във вестниците през годините за зазимени колиби, в които бяха идвали неканени гости с остри нокти, но безпокойството му беше заместено от чувство на облекчение, когато забеляза една чиния и една чаша до тъмнокафявата мивка отвън.

Въпреки това беше прав.

Трине не беше хвърлила трохите хляб на врабчетата, които винаги хранеха с остатъците от закуската. Дори легенът, в който перяха, беше същият. Квадратен и избледняло червен. И той съзря стария канал в планината, който баща им беше прокопал, за да може водата да се стича другаде, а не в колибата, когато валеше. Майка им винаги внимаваше да е оплевила наоколо. Но сега не беше плевено от много години.

Парцелът беше толкова недостъпен по отношение на пътеките в района, че наоколо рядко минаваха хора — дори и през силния сезон. Това означаваше, че рядко им се налагаше да заключват — традиция, която Хенинг със задоволство констатира, че Трине е запазила.

Той влезе вътре, търсейки я.

— Трине?

Странно беше да произнесе името й на висок глас и да не получи отговор. В къщата беше тихо. Но той забеляза на масата един лаптоп. Дрехи върху тъмносините възглавници на дивана. Пердетата бяха в същия цвят, синьо и бяло, в случай че гостите забравеха, че се намират в морска обстановка. Той погледна към хвойновите храсти, които се стелеха като килим върху планинския склон пред колибата, шубраците долу. Неравностите по терена. И си спомни училищните сандвичи, които ядяха, играта за слушане в събота, телевизорът, който никога не работеше.

Спомняше си всичко.

Излезе пред къщата, нагоре върху малкия покрив, където имаше усещането, че целият свят е пред него. Трябваше само да протегне ръка и можеше да докосне Земята. А вятъра, допреди това не го беше забелязвал. Нито пък миризмата от залива Фирс, миризмата, която като малък той мразеше, на водорасли и боклук, които морето беше изхвърлило на брега и които бяха стояли на слънце и бяха изгнили.

Той се чудеше дали затова трябваше за всеки случай да направи крачка назад, за да не падне. Как можеше всичко това да е било заровено в него, всички тези хубави неща, които се разкриваха отново пред него. Затвори очи и ги остави да го завладеят. Стоя толкова дълго…

След това отново влезе вътре и седна на масата, където лаптопът на Трине беше отворен. Той се удари в крака на масата, което накара екрана да се събуди. Изскочи подробна карта на града. Сини, жълти, бели и бежови цветове един около друг. Една малко по-дебела черта преминаваше по улиците, редом с воден басейн. Щеше да се вгледа по-отблизо в имената на улиците, когато една сянка премина над прозореца. Погледът му се насочи към вратата, където сестра му беше застанала и го гледаше със страх в очите.

— Хенинг? Какво, по дяволите, правиш ти тук?

Трине носеше окаляни туристически обувки, планинско яке в зелено, бяло и червено и шапка с козирка, която покриваше косата й.

Той не успя да направи друго, освен да се загледа продължително в нея. Чертите около устата и очите, които тя беше наследила от майка им, всичко си беше както преди, само беше малко по-възрастна. Това беше Трине, неговата сестра. С която не беше разговарял от Бог знае колко години.