Томас Энгер - Кървава мъгла

Четири силни позвънявания го откъснаха от мислите му. Придърпа телефона към себе си и въздъхна.

Той си я представяше, майката, как е на работа, в обедна почивка и се чуди какво ли прави той, дали не можеше да обмисли да дойде утре на вечеря. Той не искаше да отговори. Тревоги, тревоги, тревоги. Всеки път едно и също, отново и отново. „Беше ли в офиса?”, „С какво се занимаваш през деня?”

„Само ако знаеше с какво се занимавам” — помисли си той. И утре вечер не ставаше. Той имаше планове. И то големи планове.

Отново погледна момчето. След това смачка листа и го засили към стената, извади работещата с USB минипрахосмукачка, постави върха й между копчетата и изчисти насъбралите се от последните дни трохи и прах. И не на последно място — ДНК.

Когато приключи, избута масата от себе си, отвори чекмеджето и погледна към разпечатания плик с голямо, зелено „Г”. Извади го, остави го до една доза, малко по-голяма от обикновено, с капсули морфин.

Почти не можеше да чака до следващия двубой. Щеше да го усети. Щеше да види тази светлина. Особено когато тя угаснеше.

След връщането си в редакцията Хенинг седна на своето място и се замисли. Беше ли помъдрял след срещата с Пиа Ньоклеби?

Трябва да си професионален лъжец, за да успееш да спреш всички рефлекси от лицевата мускулатура, когато изведнъж се сблъскаш с компрометираща информация. Това дава отражение както в погледа, така и в жестовете. Но вместо да се изнерви или да стане неспокойна, Пиа започна да проявява любопитство и бдителност.

Наистина ли беше толкова добра в лъгането?

Ако случаят беше такъв, то той беше принуден да се доближи до проблематиката на Indicia по друг начин. И си помисли, че може би знаеше как.

Според 6tiermes7 мъж на име Андреас Шер е бил на работа в Оперативния център, когато Юнас е починал. Не беше напълно изключено той да може да си спомни нещо от онази вечер. Може би имаше запазена информация за патрула, който е бил изпратен, за да провери какво е правел Туре Пули на улица „Марквайен” около 20:30 часа. Може би хората от патрула можеха да го проследят. Определено проследяването си струваше, особено сега, когато той нямаше много време за това. Работата по разследването в клиниката напредваше бавно и сигурно, а вечерните вестници се бяха концентрирали предимно върху Трине.

Хенинг откри, че имаше много хора с името Андреас Шер, но само един, който живееше в Осло. Той влезе в стая с размерите на телефонна кабина и набра номера. Мрачен мъжки глас отговори след втория сигнал.

— Здравейте, казвам се Хенинг Юл. С Андреас Шер ли разговарям?

— Да.

— Здравейте — повтори Хенинг. — Обаждам ви се, защото сте били или във всеки случай сте ръководител на екип в оперативния център към полицията в Осло. Така ли е?

— Да, така е. Все още работя там.

— Добре. Хубаво. Имам въпрос, който може би не е толкова… толкова лесно да бъде разбран просто ей така, но се надявам да успеете да ме разберете, тъй като е важно.

Хенинг не получи отговор и го прие като знак да продължи.

— На 11 септември 2007 избухна пожар в моя апартамент на улица „Марквайен” в Грюнерльока. Били сте на работа в оперативния център онази вечер и знам, че е бил изпратен патрул до улица „Марквайен” 32 малко преди да подпалят дома ми.

Хенинг спря, за да се увери, че Шер е асимилирал всичко.

— Да, и? — попита Шер. — Съжалявам да го чуя. Но защо звъните на мен за това?

— Защото сте били на работа в онази вечер. Знам също, че е било…

— Откъде знаете това?

— В онази вечер аз изгубих сина си — отвърна Хенинг и прочисти гърлото си. — И освен че съм заинтересован малко повече от нормалното да разбера какво се е случило, аз съм и журналист. Имам си един или два източника.

Шер не каза нищо. Хенинг реши да кара направо.

— Охранител на паркинга е забелязал мъж, седящ в автомобил няколко вечери подред пред двора ми. И затова е бил изпратен патрул от оперативния център.

Хенинг отново направи пауза.

— Това говори ли ви нещо, Шер?

Тишина.

— Мъжът, който е седял в автомобила, е бил Туре Пули — продължи Хенинг, виждайки, че и сега Шер нямаше какво да каже. — Чували сте за него, нали?

— Да, разбира се. Но не си спомням случая.

— Сигурен ли сте? Би било хубаво, ако си помислите още веднъж. Както казах, за мен това е много важно.

— Разбирам — отвърна Шер. — И да, сигурен съм. Но независимо дали си спомням случая, не бих могъл да го обсъждам с вас.

— Добре, разбирам това, но…