Томас Энгер - Кървава мъгла

Лангерен не беше нищо повече от голяма риба в малко езерце, но Хаген разбираше, че в себе си той носеше генетически вродено нещо, благодарение на което го биваше в разследващата работа. Скоростта на остатъка от живота му беше зададена. А на работа той посрещаше всеки ден с издръжливост и сила, за което Бярне му завиждаше. Сякаш продължаваше да се опитва да спаси сестра си.

Що се отнасяше до Бярне, изборът му на професия беше почти толкова ценен. Беше тежко да бъдеш полицай. Тежко беше да носиш униформа, тежко беше да бъдеш там, където се случваха нещата, тежко беше да караш автомобил с висока скорост, без да се страхуваш, че ще изгубиш шофьорската си книжка. И разбира се, ставаше дума за жените. Всичко се въртеше около тях в един период. В добавка към това, че тренираше и знаеше, че изглежда добре, той носеше униформа, белезници и оръжие — три атрибута, които никога не бяха погрешен избор, когато излизаш и отиваш на изпита за Големия ловец [22] В Норвегия се провеждат изпити за лица над 16 години, състоящи се от теоретична част и задължителен практически курс по боравене, обработка на дивеча и т. н. Когато изпитът бъде издържан, съответната община изпраща съобщение на Ловджийския регистър, който от своя страна издава на вече компетентния ловец специална карта. . Изпит, който той все още не беше взел, що се касаеше до Ела Санлан.

Сега тя се появи до него, докато Емил Хаген изпуфтя два пъти.

— Според съдебната медицина жертвата е била убита между 15 и 18 часа вчера — започна той. — Прегледах регистъра на посещенията и изключих всички, които са дошли и са си тръгнали преди този промеждутък. Остават ни общо 23 души.

— Толкова много — отвърна Бярне.

— Да, клиниката е голяма. Ако добавим и всички, които са били на работа по това време, то бързо ще станат 60–70 души. Но съм направил приоритетен списък.

Хаген подаде един лист на Бярне.

— Тези, чиито имена са подчертани, са посетили някого горе, на четвъртия етаж, по същото време.

Бярне изучаваше списъка и разпозна много от имената на хора, с които беше разговарял предишната вечер.

Фритьоф Холбю

Астрид Сулберг

Карл-Северин

Лоренцен Пер Еспен

Фейт Райдюн

Рюд Мария Раймерт

Маркус Йерльов — Д

Уни Кристине Фагеренг — Д

Реми Гюликсен — Д

Петра Йоргенсен — Д

Дорте Аренц — Д

Ивар Лоренц Льокеберг

Кнут Бергстрьом

Сигне Марие Гудске

Тронд Мунсен

Яне Нес

Даниела Каусар

Пер-Ашлак Рьонеберг

Егил Скара

Уле Едвалд

Омос Мете

Ивон Смит

Кристин Тьомерос

Теа Мари Круг-Сьоренсен

— А тези с „Д” накрая — това са хората от Централата за доброволчество? — попита Бярне.

— Да.

— Също така трябва да вземем предвид, че не всички се записват в такива регистри — включи се и Ела Санлан. — Особено онези, които са идвали тук много пъти.

Бярне кимна.

— Освен това, тук е лесно да се придвижиш от един етаж на друг, както с асансьора, така и по стълбите — продължи Хаген. — Но първо приоритизираме тези, които са били на първия етаж.

— И след това има отделен списък за служителите?

Хаген кимна.

— Плюс пациентите, естествено.

— Добре — отвърна Бярне и си представи безкрайно дълъг разпит. — Да сте научили още нещо интересно?

— Може би — каза Хаген и премести тежестта си от единия крак на другия. — Една чистачка ми разказа, че е чула някакви караници тук, горе, вчера следобед. Не знаела дали са пациенти или близки, или за какво било всичко, но по думите й очевидно се тряскали врати. И е било от тази страна на коридора — допълни Хаген, направи крачка към стаята за наблюдение и посочи към коридора, по посока към стаята на Ерна Педерсен.

— Не можеше да си спомни точен час, но е било следобеда, в това беше сигурна. Никой от другите, с които разговаряхме досега, не е видял или чул нещо — допълни Хаген и отново облиза горната си устна.

— Кое може да подскаже, че извършителят е бил познат на повечето хора тук?

— Че е работил тук ли, имаш предвид?

— Например. Ако минеш покрай нещо, което виждаш всеки ден, то ти не го виждаш напълно. Само се замисли за себе си. Знам, че всекидневно си наливаш вода от диспенсъра пред кабинета ми. Щеше ли да знаеш отговора, ако те бях попитал дали резервоарът е пълен до половината или до четвъртината си?

Хаген се замисли за няколко секунди, преди да поклати отрицателно глава.

— Значи извършителят може да е бил тук толкова често, че хората не са си давали сметка, че той е бил тук.