Томас Энгер - Кървава мъгла

Той се опитваше да си представи Ерна Педерсен, възрастни и посивяла, в инвалидна количка, в която беше срещнала убиеца си. Трябва да е знаела кой е той. Никой непознат не нахълтва в стаята на 83-годишна жена, за да я задуши и след това да забие в очите й куки за плетене.

Но защо да го прави, след като жената вече е била мъртва?

Убиецът трябва да е таял в себе си безмерна ярост. Не му е било достатъчно просто да я убие. Това го накара да се замисли и за нещо друго. Убийството едва ли е било планирано. Не и в детайли във всеки случай. Тогава щеше да е използвал нещо различно от куките за плетене на жертвата, ако не бе знаел, че те са й на разположение през цялото време.

Но че убийството е било извършено под влиянието на силна емоция, в това нямаше почти никакво съмнение. А всички, които убиват, защото са афектирани, са белязани от това по един или друг начин. Отнема им време, преди отново да станат нормални. Как е могъл тогава да се измъкне убиецът от такава огромна сграда, без някой да го забележи?

Тъй като никой в клиниката не беше видял извършителя, то вниманието им трябва да е било отвлечено по един или друг начин. Или пък ставаше дума за извършител, който беше успял да влезе в ролята на господин Хайд в един момент и в ролята на доктор Джекил в следващия. Във всеки случай бяха изправени пред изключително необичаен убиец.

Хенинг размишляваше върху най-важния въпрос при всяко разследване на убийство. Защо? И имаше няколко мотива, които се изключваха. Завист. Някои убиваха заради тръпката, но това се случваше рядко. Нищо не сочеше, че убийството е било извършено, за да бъде прикрито друго престъпление. Изгубена чест също не беше особено вероятна, тъй като това най-често се случваше сред членовете на банди или хората с малко по-екстремни религиозни виждания. Печалба? Възможно беше, естествено, тъй като засега не се беше появила някаква информация относно финансите на жертвата, нито за притежаваното в стаята й, нито в сметката й. Не се намираха особено много алтернативи встрани от най-обичайното.

Отмъщение.

Като причина за необузданата ярост на извършителя, отмъщението беше най-актуалният мотив. Но какво можеше да е направила на някого една 83-годишна жена? Вероятно — нещо във всекидневния живот. Твърде невероятно — в старческия дом. „Значи трябва да се върнем назад във времето” — разсъждаваше Хенинг. Но колко назад? Във времето преди тя да бъде приета там? Или дори по-отдавна. Имаше граници на това колко гадости можеше да открие една жена, след като е навършила 70.

Жертвата идваше от Йесхайм, както стана ясно на пресконференцията. Старият квартал на Хенинг. Може би там имаше нещо. Във всеки случай той знаеше точно кого и къде да помоли за помощ.

Хенинг беше толкова погълнат от мислите си, че не обръщаше внимание на стъпките зад себе си. И когато Пиа Ньоклеби застана до него, той рязко се обърна, движение, което я накара да се засмее.

— Не знаех, че си толкова плашлив.

— О — отвърна Хенинг и веднага се засрами. — Стара травма от войната.

Ньоклеби отново се засмя.

Хенинг харесваше смеха. Харесваше нейния смях. И беше трудно за вярване, че Пиа Ньоклеби би успяла да застане до него и да се засмее от нищото, ако имаше нечисти намерения и съвест. Тя знаеше историята на Хенинг, знаеше какво се беше случило с Юнас. Тогава как би могла да е манипулирала рапорта за Туре Пули в Indicia и въпреки това да седи тук и да се смее?

— Трябваше да си взема ягодов сладолед — каза той.

Ньоклеби се усмихна отново и постави кичур коса над ухото си.

— Все още ми се гади от предишния, който ми даде.

Хенинг се усмихна, видя, че устните й се разтеглиха, влажни и съвършени, сякаш си беше нанесла свеж слой червило непосредствено преди да дойде при него.

— Добър доклад — продължи той. — Професионален и добър, както обикновено.

— Хех — изсумтя тя. — Нямаше чак толкова много нови неща, които да захапете. Поне не и за теб.

Той сведе поглед.

— Понякога имаш прекалено добри източници, Хенинг.

— Значи нямаш желание да станеш един от тях?

Този път и двамата се усмихнаха.

— Мислех, че съм един от източниците ти.

— Така е, но официалните източници са скучни, Пиа. Знаеш го.

Тя отново се засмя.

— Но е ясно, че ти си моят източник мечта. В това няма никакво съмнение.

— О?

— Не, предпочитам да имах източник, който да можеше да ми даде всичко, което се намира в Indicia например.

Хенинг бързо я погледна.