Томас Энгер - Кървава мъгла

Трине се изправи решително и набра вътрешен номер. Катарина Хатлем беше на място в кабинета й след по-малко от минута.

— Какво е това? — попита тя и затвори вратата след себе си. И преди Трине да е успяла да й отговори, продължи: — Как си?

— Не се справям с това — отвърна Трине. — Трябва да ми помогнеш.

Емилие Блумвик го усещаше в цялото си тяло. Беше почти като в училище, в онези пъти, когато щяха да им връщат контролно, на което тя знаеше, че се е представила добре. Едно вдишване в очакване накара стомаха й да стане неспокоен, но това беше прекрасно безпокойство. Как ли беше днес Матис, тя можеше само да си представя.

Преди той да си вземе почивен ден в петък, шефовете в офиса му бяха казали, че много биха искали да си устроят среща с него в понеделник сутринта. Бяха заявили, че напоследък нещата вървят много добре, но това беше всичко, което казаха. През почивните дни Емилие многократно го беше питала какво според него искаха. И макар че само бе вдигнал рамене и бе отвърнал: „Не знам”, тя можеше да познае какво си мислеше той. Начинът, по който една мъничка усмивка се беше изписала в ъгълчетата на устата му, въпреки още по-неимоверните му от обикновено усилия да я прикрие…

Дали най-накрая не беше дошъл неговият ред да стане партньор?

Емилие не беше съвсем сигурна какво точно означава това, но беше напълно уверена, че беше нещо хубаво. Носеше предзнаменование за по-добри времена. По-добри ваканции. Че всичко щеше да бъде по-добро. Преди да тръгне за работа, Матис й беше обещал да й звънне веднага след като срещата с началниците приключи. Тя нямаше представа какво означава понеделник сутрин в адвокатския бранш, но нямаше да мине прекалено дълго време, преди той отново да се обади, нали?

Емилие се усмихна вътрешно, когато си помисли как беше срещнала Матис. Или по-точно казано, как той беше срещнал нея . Бе се приближил до рецепцията на Гардермуен [19] Гардермуен е зона в Югоизточна Норвегия, в която се намира и летище Осло. и я бе попитал дали някога е ходила на лов за северни елени. Емилие беше напълно изненадана от неочаквания въпрос и тъй като не му беше отговорила веднага, той беше предложил: „Искаш ли някой път да пробваш?”

Тя не знаеше какво да каже, но бе сигурна, че се беше изчервила на мястото си. Беше чувала много реплики на чекиращи се хора през годините, но в тях никога не бяха присъствали думите „северни елени”. И тя веднага бе привлечена от идеята просто да избяга надалеч от всичко и всички, да остане само с един непознат мъж на напълно непознато място. Той беше толкова суров там, където стоеше, макар че всъщност беше доста слаб, не беше особено красив или симпатичен. Но Емилие никога не я бе привличал типажът филмова звезда. И можеше само да си представя още колко по-суров щеше да изглежда той с оръжие за лов в ръцете си. Ако тогава беше с десет години по-млада, щеше да зареже всичко и да тръгне с него.

Но тя си го беше спомнила следващия път, когато той трябваше да се чекира, за да отпътува нанякъде. Видя го още преди да се е приближил, как умишлено беше изчаквал именно нейното гише да се освободи. И внезапно бе усетила, че нещо се беше размърдало в стомаха й и в гърдите, цялото й тяло се беше обляло в топлина. Беше сигурна, че той го беше забелязал по усмивката, която тя му бе отправила. А имаше нещо в самоувереността му, както седеше там и я питаше дали не би пийнала чаша кафе с него, когато той се прибере. Или бира. Или ягодово дайкири.

Възможно бе да е чист късмет, но по това време тя обожаваше да пие ягодово дайкири. И не бе минало много, преди той да се обади месец по-късно. А сега живееха заедно от три години и бяха родители от две години и половина. И бяха добре, не можеше да каже нищо друго.

Но той наистина ли беше Правилният?

Матис беше мил, забавен, общителен. И не на последно място, беше много добър като баща на Себастиан — в моментите, когато си беше у дома. Освен това се разбираше с майката на Емилие, с нейните приятели, дори казваше, че се чувства „адски добре” в Йесхайм [20] Йесхайм е град, разположен в Югоизточна Норвегия. . Но понякога като че ли живееха на различни планети. Четиринадесет дни в годината той беше на лов във Финмарксвида [21] Финмарксвида е най-голямото плато в Норвегия, заемащо над 22 000 кв. км. . През лятото най-много обичаше да ходи на рок фестивали заедно с приятелите си, докато тя предпочиташе шезлонги и ол инклузив. Не се виждаха особено много един с друг. Той се занимаваше със своите неща в Осло, а тя — на летището. Емилие може би си беше мислила, че това да живеят заедно, да бъдат семейство, включваше нещо повече от логистика, да накараш всекидневието да заработи. А въпросът, който тя си задаваше все по-често в последно време, беше дали наистина го обича.