Брадли Уест - Море от лъжи

Тя се надигна на пръсти и го целуна по устните.

Обгърна го свежият ѝ женски аромат. Из въздуха на стая 837 все още се носеха феромони.

„Съсредоточи се!“

— Ще се видим по-късно. Днес ще си купя нов телефон, така че от даден момент нататък ще можеш да ме намериш на местния ми номер. Специалната група ще ти даде локален телефон за еднократна употреба. Моля те, изпрати ми есемес на сингапурския ми мобилен, когато имаш номер.

Завърши обличането си и излезе, а Мили се залови да преглежда новополучената поща на лаптопа си.

Понеделник рано сутринта, 10 март: Сингапур, Рангун, Южен Китай

Пред хотела нямаше таксита, затова Нолан извървя двеста метра до болница „Планина Елизабет“, където едно синьо такси се спускаше по изходната рампа на спешното отделение. Мислите му се върнаха на Кяо от съботната нощ — прободен в китката, почти умрял от кръвозагуба и опериран… и всичко това, за да бъде изкормен в леглото и езикът му да бъде отрязан.

Нолан пътуваше към квартала си в мрачно настроение и както и предния път слезе, преди да завият.

— Потвърдено ли е? Получихме Зея? Хекър явно бе доволен.

— Да, на задната седалка на джипа ми е. Откарвам го в Дъбърн Парк за преглед. Има, предполагам, счупени ребра, може би извадено рамо. Отоци под очите и определено избити зъби. Ритали са го на воля. — Райдър изреждаше по телефона поменика от травми на колегата си в УБН, който се наместваше свит на кълбо на задната седалка, опитвайки се да намери позата, в която най-малко да го боли.

— И колко ни струва това в крайна сметка?

— Десет хиляди долара и пет милиона киата, дарени на Благотворителния фонд на корумпираната летищна полиция. Горе-долу каквото смятахме да платим за карго манифестите от събота сутринта насам. В момента отношенията ни с летището не са възможно най-добрите, шефе. Да не говорим, че и лаптопът на Нолан е безвъзвратно загубен.

— Проклятие… но предполагам, че не може да се направи нищо. А какво се разбра за експортирането по море през Тилава? Никаква следа ли няма от онези контейнери?

— Добрата новина е, че шефът на митницата прие парите ни малко по-малко от откупа за Зея. Хората ни преглеждат митническите декларации и товарителниците, но всичко е голяма каша. Изглежда малко вероятно онова, което ни интересува, да е отплавало по света, като се има предвид малкото време. Международният терминал „Хъчинсън“ в Хонконг, където се обработват контейнери, оперира както трябва, но там нямаме юрисдикция, а те едва ли ще са склонни на подкуп. Междувременно в този терминал има над три хиляди контейнера, но никой не иска да ги разпечата, защото ги е страх какво ще намерят вътре… и не на последно място кой ще се окаже собственикът. Би ли помолил АНС да споделят какво са разкрили до момента?

— Да, и ще помоля Матюс да възложи на АНС да се поинтересуват по-активно. Ако още не са пробили мрежата на „Хъчинсън“, следващата ти вечеря с Мили е за моя сметка. — Хекър явно бе в добро настроение след освобождаването на Зея.

— Даже не се шегувай по въпроса. Имам усещането, че нашият приятел Боб е хлътнал до ушите — отговори Райдър.

— Ами след като ти ѝ разби сърцето, момичето иска да си върне самочувствието. Като стана дума за Нолан, докато ти беше на летището и преговаряше за Зея, аз говорих с Барлинг в Сингапур. Той вече е убедил сингапурската полиция да ни разреши въоръжено следене на Нолан или да назначи двама от тяхната вътрешна сигурност да се грижат за него.

— Нолан обаждал ли се е? — попита Райдър.

— Не, но аз препратих преди два-три часа няколко имейла до него и Мили. Тя беше онлайн и каза, че ще му предаде информацията. Понеже беше един след полунощ сингапурско време, може и да си прав, че между тях има нещо.

— Естествено, че съм нрав. Те се гледаха така влажно…

— Да, много е лесно да критикуваш, когато си на сухо.

— Ей, ти да не си Опра? — засмя се Райдър.

— Някакви новини къде може да е Телър?

— Засега нищо, но може да не съм в курс през последните два часа заради Зея. Ще се обадя тук-там и ще науча дали се е случило нещо. Честно казано, едва издържам. Имаш ли нещо против да дремна някой час?

— И аз съм изтощен до крайност. Нагласям будилника за десет часа тук, в „Аватар“. Сигурен ли си, че нямаме нищо от сателитните снимки, за което да се погрижим?

— Нямам идея. Лично аз видях само рехав транспорт на търговски и пътнически коли. Никакви камиони на големи транспортни фирми, никакви контейнери на път. Мисля, че можем да изключим всякакво втурване към тайландската граница, ако става въпрос за голям товар — предположи Райдър.