Брадли Уест - Море от лъжи

Минаваше 3:30 и Мили спеше дълбоко. Нямаше нищо общо с образа на калифорнийска библиотекарка, за каквато я бе взел при първата им среща. Беше върховна нощ и щеше да си остане само една върховна нощ. Той се отърси от тези мисли и влезе в Тъмната мрежа за достъп по служебния си имейл, но… не намери там нищо повече от онова, което Мили вече бе споменала. В личния си шифрован имейл акаунт, който използваше с Уотърман в допълнение на разните съмнителни хакери, видя имейл с тема „Домашна котка“. Това бе предварително уговорената кодова дума за крайна опасност. Отвори имейла на Уотърман и започна да чете със засилваща се тревога:

Кръстник, съжалявам за стореното преди. Татко пристигна по обяд в Москва. Разстроих се, когато ми разказа за дългата ти връзка с мама. Той много се промени след развода и обвинява теб за това, че мама го напусна. Знам, че това не е съвсем истина, но бях поразен да науча какво си правил като гост в дома ни.

Водещият ми агент във ФСС е бивш кагебист, казва се Чумаков — арогантен и коварен. Не знам каква е истинската му работа, освен това да отделя всяка седмица по един час, за да ми набива в главата, че няма да напусна Русия, ако той не получи файловете на АНС, макар длъжността му да е директор на „Проследяване“. След като тате ми каза за теб и мама, превъртях и заявих на Чумаков, че ти вероятно разполагаш с единственото копие, което все още не е в нечии ръце.

Казах му, че си от ЦРУ, но че и ти като мен не одобряваш системата, каквато е днес. Той каза, че имал адреса ти в Сингапур. Мисля, че ще изпрати хора от Москва, вместо да използва местния персонал към СВР. Говорих с него днес към 13:00 московско време, 9 март, неделя.

Съжалявам, че го направих. Моля те, не ме намразвай. Късмет и ми дай да разбера, че си получил този имейл.

Това вече бе върхът! В допълнение към Роб Телър сега по следите му беше и ФСС. Времето в Сингапур бе с четири часа напред спрямо Москва. Той потърси в Гугъл продължителността на директен полет Москва — Сингапур и разбра, че е под десет часа и половина. Мобилизирането на екип за отвличане и инструктажът му щяха да отнемат още два часа, плюс времето за път от летището. Да кажем… четири часа общо. Добави деветнайсет часа към 13:00 московско време и получи 6:00 понеделник, местно време. Значи разполагаше с може би два часа, за да измисли как да се справи със ситуация, която можеше да завърши с компрометиране на националната сигурност на Щатите, да причини смъртта на кръщелника му, да доведе до собственото му убийство или всичките три неща взети заедно.

— Овладей се, Боб. Овладей се! — каза той на глас, но тихо. Мили се размърда.

Нолан се върна в Гугъл и потърси полети. Единствено „Сингапур Еърлайнс“ имаха директен полет в неделите и той излиташе в 5:40 местно време. Нямаше начин Чумаков да натовари бандитите си за по-малко от три часа. Само пътят до летището бе поне час. Е, може би… но беше крайно неправдоподобно.

Трябваше да прочисти главата си. Затвори приложението и закуцука към банята. Имаше нещо странно в имейла на Уотърман, но не можеше да го напипа.

И в този момент го изненада дискретно, но твърдо почукване на вратата.

Беше пет сутринта и Джоани Лин бе завряна в стая за разпит на Бюрото за обществена сигурност някъде край Гуанджоу. Никога досега не се бе чувствала толкова изплашена.

Тя, естествено, знаеше със сигурност професията на Боб след шестмесечната му командировка в Ирак през 2006-2007 година. Беше споделил с нея под заплахата от развод. През годините се бе наслушала на предостатъчно съмнителни истории за бизнес задължения, възникнали в последния момент; но с Мей Линг в гимназията и Бърт в прогимназията им трябваха повече сили на домашния фронт. На всичко отгоре Боб се бе връщал два пъти в Арлингтън, Вирджиния, с някакви възпаления на пикочния канал, които ги бяха разделили в леглото за седмици наред. Джоани го бе обвинявала в изневяра, което той възмутено бе отричал. Но командировката в Ирак се оказа последната капка. Тогава се бе примирил и ѝ бе казал, че работи на свръхсекретна длъжност като криптограф във Вашингтон, но имал опит и в техниките за проследяване. И когато най-добрият специалист по подслушване в Ирак бе паднал от снайперски куршум, Нолан се оказал човекът, към когото се били обърнали в отчаяние. Но тя не му повярва, докато не я заведе в офиса си, където я принудиха да положи клетва пред някакъв малоумник от правния им отдел, след което се бе запознала с шефа му. Той се оказа боец на тихия фронт от времената на Студената война, който не можеше да намери думи да хвали Боб. Джоани се почувства пълен не патриот за съмненията си в ключовата роля на Боб във връзка с охраната на националната сигурност. Но с нейната благословия той отпътува на следващия ден.