Брадли Уест - Море от лъжи

— Те нали са знаели, че си близък с Уотърман?

— Естествено. Познавам го от раждането му. Това никога не е било тайна.

— Какво им каза?

— Ами… намекнах, че с Джилиан Хърст сме повече от просто приятели и че съм я посетил, защото е било ясно, че Уотърман няма да се върне скоро, а тя може да се е нуждаела от малко утеха.

— Боб, мръсник такъв! Изчука ли я?

— Не съм казал такова нещо. Казах само, че съм го намекнал .

— И нищо ли не се случи между вас в Хаваи?

— Нямах такива намерения, но тя беше толкова стресирана от случилото се, че стана някак… естествено. Освен това беше добро прикритие за посещението ми и…

— Ах, ти, мръсно старче! — И тя го стисна силно за бедрото.

Нолан побърза да смени темата, но беше смутен по две причини. Първо, бе излъгал, че е спал с Джилиан — само се бяха целунали и той се бе отдръпнал, защото бе усетил и у двамата чувството на вина. На второ място, беше с трийсет години по-стар от Мили, а ето че се опитваше да я впечатли със сексуалните си изпълнения. Дотолкова ли бе загубил самоуважението си само защото жена му го бе изритала от брачното ложе? Потисна тези мисли и попита:

— Къде си отседнала?

— Компанията ни е пръснала из целия град. Аз съм в „Йорк“. Знаеш ли го?

— Да, добър е. Тризвезден е и е на десет минути с такси от посолството. Ако не възразяваш, бих желал да преспя тази нощ в стаята ти. Не знам дали хората на Телър не наблюдават вече дома ми, но няма да се прибера, докато не организирам наблюдението му от Компанията или УБН. Неделя вечер е и ще е полунощ, когато си вземем багажа и се качим на такси. Ще е малко неудобно да търся по телефона кой може да изпрати там охрана.

— Ще поискам две легла, когато се регистрираме — каза тя, без да реагира по някакъв забележим начин, но го погледна в очите и той разбра, че е проникнала в черното му сърце. Отмести погледа си изчервен.

Опита се да овладее мислите и емоциите си, но не можеше да проумее как, по дяволите, животът му се бе преобърнал толкова бързо. Само допреди няколко дни основният му проблем беше, че разполага с файловете на Уотърман, т.н. „подсигуряване“ от негова страна. Никога не си бе представял, че може да има нещо по-лошо от това да си незаконен пазител на най-тъмните тайни на АНС. Но се оказа, че имало — заплаха под формата на 65-годишния Робин Телър, готов да го убие, без да му мигне окото. И 26-годишната Мили, също способна да го убие, макар и по по-приятен начин, ако нещата продължаваха да се развиват извън неговия контрол.

Неделя вечер, 9 март: полет 8M 331 на „Мианмар Еърлайнс“ от Рангун за Сингапур, Сингапур, Южен Китай

Нолан мислеше на глас:

— Телър е жалък убиец, но е старец. За щастие рано или късно дори чудовищата имат нужда да презаверят рецептите си. Това е ахилесовата му пета. Колко клиники за чужденци има в Рангун? Ще накараме УВН да ги постави под наблюдение и в крайна сметка ще го хванем, когато реши да посети лекаря си.

— Как го измисли това? Спира ли някога мозъкът ти да работи?

Облечената в пурпурночервено стюардеса мина с количката покрай тях и прибра излъскания до чисто поднос на Нолан. Оповестителната система се включи за живот и уведоми пасажерите, че Сингапур налага тежки санкции за трафик на наркотици.

Тя се изкиска:

Откога „Ще те обесим, че пренасяш джойнт“ се смята за тежка санкция?

— Вече не бесят за един джойнт. Мисля, че става дума за трийсет грама… около унция, преди да стане дума за смъртно наказание. Нещата тук се попромениха малко, но онова, което не може да не ти харесва в Сингапур, е, че тук има нищожно малко престъпления, свързани с наркотиците. Няма да чуеш за наркомани, разбиващи домове или коли, за да ти откраднат радиото. Да, може и да е авторитарна демокрация, но в замяна получаваш дяволски добро спазване на закона.

— А това беше публично съобщение от обществото „Приятели на Сингапур“ — прихна тя.

Когато самолетът се приземи и започна да рулира към изхода, Нолан усети, че започва да се отпуска. Пасажерите започнаха да включват мобилните си телефони, което му напомни, че той няма телефон — нещо, за което щеше да се погрижи рано сутринта в понеделник.

Образцовата работа на имиграцията на летище „Чанти“ означаваше, че г-н Дерик Ларсон и приятелката му минаха през малкото формалности и получиха багажите си за по-малко от петнайсет минути. Шофьорът на „Йорк Хотел“ се погрижи да вземе Мили и чудовищно тежките ѝ куфари. Нолан я придружи до изхода, обеща ѝ да се видят до час и половина и се нареди на опашката за таксита.