Брадли Уест - Море от лъжи

В крайна сметка Нолан бе върнат в Лангли, където продължи ергенския си живот във Вашингтон, окръг Колумбия, докато не се запозна с една бивша стюардеса в „Сингапур Еърлайнс“. Джоани Лам Шао Ин си бе взела едногодишен отпуск и бе дошла на гости на омъжената си по-голяма сестра Рики в покрайнините на Вирджиния. Алхимията между Нолан и Джоани сработи моментално, макар той да не бързаше да скъсва с Нанси.

Когато през 1989 Ерик подаде документи за развод, Нанси уведоми Нолан, че очаква от него смела инициатива. Нанси може и да го бе впечатлила, но топ манекенското излъчване на Джоани го бе омагьосало. След тригодишна криеница с бившата г-жа Уотърман, Нолан заряза старата тръпка и изостави шокираната Нанси, за да се ожени за тогава 25-годишната Джоани. Когато шест месеца след брачната им церемония на бял свят се появи първото им дете Мей Линг, Джоани се оказа образцова майка и способна, макар и нещастна домакиня. Като повечето китайки Джоани бе яростно лоялна, но ако бъдеше настъпена, лоялността ѝ се трансформираше в неумолимо презрение и бездънна недоверчивост.

Уотърман се оказа достойно протеже, при това в такава степен, че Нанси продължи да комуникира с Нолан дори след като двамата официално скъсаха. На шест годинки Марк изваждаше душата на Нолан на шах и го биеше с лекота на табла, като не правеше нищо повече от това да се придържа към вероятностите. В епохата преди интернет Нолан редуваше честите си визити в малката им къща в Мериленд с кодирани писма по пощата до младежа, които двамата шифроваха и дешифрираха с ШЕУ. Също така прослушваха на късовълновите си приемници мистериозните предавания на така наречените „числови станции“ 28 28 Числови станции (от numbers stations) късовълнови радиостанции, по които се излъчват форматирани числови поредици, адресирани до агенти на различните страни в чужди страни. В повечето случаи това са предавания в предварително уговорен час, понякога на различни честоти. Тази практика вече е практически изоставена. — Б.пр. . По-късно комуникираха повече чрез интернет, отколкото на глас, и съвсем рядко се срещаха.

Уотърман бе прекалено умен за скуката на обикновената гимназия, затова се дипломира по интернет в свободното си време. В юношеските си години прекарваше нощите си в онлайн игри или висене по чатрумовете за компютърни маниаци. Нолан каза няколко добри думи за него пред познатите си в АНС и Уотърман бе нает на работа през 2009-а след помитащи конкуренцията резултати на тестовете за интелигентност и за професионална пригодност, демонстрирайки уверено способност за програмиране на няколко полезни езика. Последва серия от назначения зад граница и бързи повишения, но междувременно Уотърман бе сериозно обезпокоен от нивото на тайно шпиониране отстрана на АНС срещу американските граждани.

Преди петнайсет месеца Нолан бе затънал в грижи за собствената си кариера вследствие на безсмислената смърт на Прентис Дюпре — 30-годишна програмистка, базирана в южномалайзийския щат Джохор, от другата страна на моста, свързващ страната със Сингапур. Нолан не познаваше Прентис Дюпре, но познаваше типа хора като нея: шпионин патриот на половин работно време без обучението и нервите да се справя със стреса. Госпожица Дюпре бе постъпила на работа във второстепенен клон за развой на софтуер на голяма сингапурска търговска банка, действащ от другата страна на границата. ЦРУ бе вербувало Дюпре да им подава подробности по банковите сметки на политици, висши военни и други оперативно интересни лица, действащи из цяла Азия. ИТ отделът на банката бе засякъл пробива в сигурността, но не бе успял да стигне до първопричината. Дюпре обаче се бе изплашила.

Нолан се бе запознал с нея в един априлски ден, когато в офиса не бе имало други хора. От консулския отдел го бяха потърсили панически, защото им трябвал вещ в ИТ агент на ЦРУ, понеже определеният да обядва с нея ѝ вързал тенекия. Дюпре му обяснила, че по внушение от водещия ѝ агент е преминала от копиране на движенията по сметките на доказано лоши хора до изнасяне на информация за определени висши служители в правителствата на Сингапур, Китай и Малайзия. Това не само противоречеше на добрите маниери, но представляваше и нарушение на най-стриктните правила за опазване на банкова тайна, възприети от банковите институции по света. Това бе единствената среща очи в очи между Нолан и Дюпре. Нолан бе научил останалото от историята, когато вече бе станало твърде късно, за да помогне. Качеството на подаваната информация бе ставало все по-добро и по-добро, но това само бе довело до увеличаване на натиска от страна на ЦРУ. Без нужната школовка и със списък все по-трудни за изпълнение задачи, Дюпре се бе озовала в невъзможна позиция. Компанията най-сетне ѝ бе разрешила да напусне, но това бе станало след още половин година нервен тормоз от страна на Компанията.