Брадли Уест - Море от лъжи

— Излетя ли самолетът?

— Не, сър, но вратата вече се затваря. Тичайте!

Той спринтира към ръкава и извика:

— Чакайте! Чакайте…! — И видя вратата да се затваря. Служителката на изхода обаче видя, че става дума за бял и следователно безвреден човек, и каза нещо на техника до себе си. Голямата врата започна да се отваря. Нолан финишира, качи се на борда и показа бордната си карта и канадския си паспорт на дребничката стюардеса. Тя им хвърли бърз поглед, кимна му и решително затвори тежката врата зад него.

Сърцето му биеше толкова силно, че тъпанчетата му направо щяха да се спукат. С разтреперани крака той мина по пътеката до последния ред — единствения, на който имаше незаето място. Мили седеше някъде по средата и безгласно изрече: „Леле!“, когато той мина покрай нея. Нолан разбра, че външният му вид привлича погледи, но се надяваше пасажерите да видят в него поредния тъп американец. Седна тежко. Самолетът напусна стоянката си до ръкава, по вътрешната уредба прозвуча първо на бирмански, а после и на английски обичайната информация за безопасност, а стюардесите изиграха своите пантомими. Нолан усети, че дишането му започва да се нормализира.

Бягството му, подпомогнато от Зея, сигурно бе запечатано от поне десетина камери. В този момент незнайно колко униформени тичаха насам-натам из летището да го търсят. Когато откриеха пребития пазач, щяха да извадят и оръжие. Контролната кула щеше да спре излитането, самолетът щеше да бъде върнат при изхода и това щеше да бъде краят. Обаче самолетът остана неподвижен поне десет минути и Нолан пое няколко дълбоки вдишвания в опит да си възвърне донякъде самоконтрола. Паниката нямаше да му донесе нищо добро.

А после самолетът потегли, бавно рулира, излезе на пистата, ускори и излетя в небето, където последните лъчи на залязващото слънце все още озаряваха хоризонта. Нолан се запита какво ли ще предложат за вечеря.

Събота — неделя, 17-18 май 2013: Хонолулу

Неделя, 9 март: полет 8M 331 Рангун — Сингапур на „Мианмар Еъруейс“

Неделя — понеделник, 9 10 март: Сингапур

Докато самолетът набираше височина, а пътниците се бяха излегнали на седалките си, мислите на Нолан се върнаха отвъд Пасифика към миналия май. През 2013-а неговият псевдокръщелник Марк Уотърман се превърна в най-издирвания беглец за ФБР от времето на Ли Харви Осуалд. Уотърман се скри в хотелска стая на Каулун, Хонконг, в опит едновременно да избяга от Щатите и да намери убежище зад граница. В момента руската ФСС държеше Уотърман под домашен арест в Москва.

Службата на Боб Нолан в ЦРУ едва не завърши, преди да бе започнала. Времето му в Тайланд приключи след само девет месеца работа, когато Робин Телър избяга от страната през юни 1985-а с фалшифициран паспорт, даден му от 26-годишния „шибан новак“. Тайландските служби за сигурност бяха щастливи да го отпратят; вместо да стоят на тръни, докато той отговаря на неудобни въпроси. Обратно в Лангли, Нолан се оказа излишен, понеже нямаше свободна длъжност, която да запълни. Мисията му в Банкок бе трябвало да продължи две години и не бе предвидено да измислят ново стъпало в кариерното му израстване поне още петнайсет месеца.

Така че Компанията го замрази „на склад“ под цивилно прикритие в щабквартирата на Бреговата охрана в Елизабет Сити, Северна Каролина. Там Нолан усъвършенства уменията си на криптоаналитик — работеше върху прехванатия обмен между активните наркотрафиканти, започвайки от средноатлантическото крайбрежие, та чак до Флорида. Оказа се, че това му се удава, и в крайна сметка той прекара почти три години в Северна Каролина, като разбиваше шифри, ходеше на риболов и палуваше.

Срещна Ерик Уотърман по служба, а чрез него се запозна със съпругата му Нанси и малката им Джесика. Когато се роди Марк, пиха безпросветно трийсет часа без прекъсване. Марк Уотърман му казваше „кръстник“ още откакто проговори. Обичта на Нолан се разпростираше към всички в семейството, включително Нанси, което бе довело до дългогодишна връзка, обтегнала отношенията в брака ѝ, който куцаше от години.

Дори днес Нолан смяташе Нанси за най-привлекателната в сексуално отношение жена, с която бе имал връзка, независимо от нетрадиционната ѝ красота. Тя беше кльощава брюнетка с хубава усмивка и обикновено тяло. Интересът му към нея се дължеше повече на дръзката ѝ усмивка и острия като бръснач ум. В онези времена той бе много по-загрижен за физическата си форма, отколкото сега, и след запоите с момчетата обичаше да лекува махмурлука си чрез десеткилометрови кросове по плажа.