Брадли Уест - Море от лъжи

— Благодаря, че се обади на Зея. Буквално ми спаси кожата. Телър и хората му бяха на път за летището да ме приберат, когато Зея нокаутира пазача ми. Беше истинско чудо, че успя да ме върне на горния етаж и да ме качи на борда, преди да затворят вратите.

— Аз се обадих на Хекър, Райдър и Зея. Те всички положиха усилия да те освободят — каза тя.

— Оценявам усилията ти. Дължа ти една вечеря.

— Би било добре. Ще ми кажеш ли какво прави през последния час?

Нолан напълни два пъти устата си с храна и бързо я сдъвка. По дяволите…

— Спомних си за едно друго измъкване на косъм, когато бях на пистата и ме заплашваше дълъг престой в затвора. Чувала ли си за Марк Уотърман?

— Всички са чували за Марк Уотърман. Не го познавам , но той е най-голямата новина всеки ден през последните три месеца.

— Можеш ли да пазиш тайна?

— Боб! — Тя го погледна с престорена изненада.

— Марк Уотърман ми е като син. Познавам го от първия му ден на този свят. Така че когато миналата година избяга в Хонконг, исках да се свържа с него. Обикновено комуникираме през TOR и Тъмната мрежа…

— Мястото, където четем личната си поща, когато сме извън офиса. Да, знам за TOR.

— Извинявай. Та, така… Свързах се с Уотърман, но той или знаеше, или подозираше, че АНС е разбила шифроването за някои сегменти в TOR. Затова, съгласно предишната ни уговорка, ме извести, че каналът е чист, като написа: „Твоят българин има хубав чадър“, на което аз отговорих: „Внимавай с него. Той е гадняр“. Това си е наша шега, смисълът, на която бе, че засега сме в безопасност. Решихме да се скрием в Тъмната мрежа, понеже не знаехме кога ще можем да комуникираме безопасно… Не знаех как мога да му помогна. Да отлетя за Хонконг нямаше особен смисъл, защото и мен щяха да ме арестуват. Реших да си взема отпуск и да отлетя за Хонолулу, за да се огледам. Вече познавах Джилиан — приятелката на Уотърман — и бях в добри отношения с нея. Тя бе запазила присъствието на духа да остави недокоснат дома им на Оаху дори след пълчищата, изсипали се там да претърсват, да фотографират, да обръщат всичко с главата наопаки и след това да го зарязват. Залових се да търся подсигуровката на Марк, копието на всичко, което той бе изнесъл от АНС и което би могъл да използва, за да откупи живота си, ако се наложи. Прекарах цяло денонощие в ровене из всичко с Джилиан и едва на третото минаване през кухнята ме осени: Уотърман не пиеше бира! Какво в такъв случай търсеше бутилката „Плиний Стари“ 30 30 До 2016 г. обявявана осем последователни години за „Най-добра бира на Америка“. — Б.пр. на вратата на хладилника? Отворих я и си налях. Видях през тъмното стъкло някакви плаващи в течността неща. По-късно се разбра, че това са две флашки, защитени с пластмасова опаковка.

— И на кого ги показа?

— На никого. Ако ги дам на АНС, ЦРУ или ФБР, няма да мога да помогна на Уотърман, в случай че се наложи.

— И къде са те сега?

— На безопасно място. Бих ги качил и скрил някъде в Тъмната мрежа, но ако АНС наистина е разбила дори само частично TOR, техните усилия определено ще са насочени в проследяване на прехвърлянията на големи обеми данни. Не съм се интересувал какво съдържат флашките, важното е да мога да ги изпратя някъде, откъдето Уотърман да си ги вземе.

— Имаше ли някакви проблеми с изнасянето им от Хаваи?

— На практика не. Бях се досетил, че ФБР са инсталирали подслушвателни устройства в къщата на Уотърман и Джилиан, докато са я претърсвали. Нямах представа дали са поставили и камери, но трябваше да го допусна. Затова с Джилиан говорихме, докато пиех чаша от възхитителната бира. Казах ѝ, че съм изтощен — това си бе самата истина след седемнайсет часа по летищата и после право у тях за нови двайсет и четири часа претърсване, — и че си тръгвам, за да се наспя. Казах, че съм чувал много за „Плиний Стари“ и че взимам бутилката, за да я довърша в хотела. Джилиан ми извика такси и аз си тръгнах с бутилката, без да я крия… В хотела си налях още една чаша, изплакнах бутилката и изтръсках двете флашки. Реших, че ще е прекалено подозрително, ако си замина веднага, затова поспах няколко часа и чак тогава отидох на летището, платих си таксата за нарушаване на резервацията и взех следващия полет за Сингапур… Когато се качих на борда и останахме да чакаме цял час, започнах да се изнервям. Нямах представа какво има на тези флашки, знаех само, че е информация с национално значение. Бях сигурен, че ФБР ще блокира излитането или че ще върне самолета, ако вече е излетял. Но не се случи нищо подобно. Когато кацнахме за зареждане с гориво в Гуам, изпратих оттам по пощата флашките на безопасен адрес и се върнах на борда. И това беше всичко, ако забравим за няколко неудобни въпроса по време на годишната проверка на полиграф 31 31 Американското (късо) наименование на детектора на лъжата. — Б.пр. .