Брадли Уест - Море от лъжи

Нолан предполагаше, че Подразделението за особени операции е следвало стандартната оперативна процедура: вкарване на екипа убийци и оставяне на местните да разчистят след тях. По-високопоставените или бяха пропуснали да отчетат, че Нолан се бе срещал с нея, или не им пукаше. В онази паметна нощ Нолан бе получил обаждане в десет вечерта с нареждане незабавно да отиде през границата в Джохор Бару. С бутилка червено в ръка за уж късното пристигане за рожден ден на приятел, той бе пристигнал, когато останалите от екипа вече се готвеха да си тръгнат. Изгони всички от апартамента и огледа положението.

Местопрестъплението бе добре изпипано, но му призля от безцветното тяло на Дюпре, увиснало на монтираната високо рамка за компресора на климатика на балкона. Наложи се да коригира някои неща, за да отразяват по-добре картината на действително случилото се. Една млада жена си бе подреждала багажа, когато неин познат почукал на вратата. Пуснала го да влезе, но го последвал екипът, а чистачите бяха дошли по-късно, за да нагласят фарса.

Нолан извади твърдия диск за архивиране на Дюпре от сака с прибрани улики, даден му от един от чистачите на Компанията. Свърза го към лаптопа ѝ и разпечата десет страници имена, адреси и подробности по банкови сметки. Остави листовете на принтера като сребърни куршуми, които да убият чудовищата на Компанията.

Държавните вестници в Малайзия и Сингапур бяха публикували с наслада поредица унизителни статии. Нолан наивно бе вярвал, че малайзийската полиция ще хвърли сингапурците на лъвовете. Бе чакал напразно да види заглавие, твърдящо, че в апартамента на мъртва американска програмистка от канадски произход са намерени подробности по сметките на стотина частни клиенти. Едва по-късно бе прозрял наивността си. Никой малайзийски политик не би си позволил да разчовърка този кошер. Съдебният лекар на Джохор Бару бе върнал заключение за самоубийство без индикации за нещо нередно.

Само че контактите на ЦРУ в сингапурското Министерство на вътрешната сигурност бяха вбесени. Вътрешните следователи го бяха бомбардирали с двусмислени запитвания, които го бяха докарали дотам, че да се пита сам какво е видял и направил онази нощ. Името му се озова в челото на списък от един човек, който бе саботирал операцията. Бе отрекъл всичко и бе принуден да излезе в неплатен отпуск, докато решат как да постъпят с него.

Фиаското бе струвало на Нолан митичния му статус на велик разбивач на шифри в Компанията и едва не бе довело до уволнението му само две години преди пенсиониране. С две деца на гърба — на Мей Линг ѝ предстоеше дипломиране, а Бърт тъкмо бе станал студент — пенсионираният Нолан щеше да разчита само на месечния чек. С мъка си бе извоювал още година и половина служба, но бе понижен и подложен на остракизъм. Наемането на хакери, които да пишат непроследими зловредни програми, бе работа за безмозъчни тъпанари, така че той броеше месеците до бленувания край на мъчението.

Междувременно бе намерил начин да изпуска парата, когато с Уотърман се усамотяваха с частен чатрум под прикритието на TOR 29 29 TOR (от The Onion Router) — маршрутизираща система, позволяваща на потребителите да комуникират анонимно в интернет и по-специално в т.н. Тъмна мрежа (Darknet). — Б.пр. и блъскаха по клавиатурата на воля. Нолан помнеше знаменателния ден през ноември, когато Уотърман го осведоми през TOR, че ще отмъсти за смъртта на Прентис Дюпре, като разкрие пред света безцеремонното шпиониране на АНС на американските граждани. След всичко, което Нолан бе стоварил върху кръщелника си през последните месеци, щеше да бъде непростимо лицемерие да му каже да се откаже от плана си. Вместо това Нолан го посъветва да бъде крайно предпазлив и да остави Дюпре (а следователно и него самия) извън всякакви изявления или заклеймявания.

Нолан бе благодарен, че крайната стратегия на Уотърман бе да се прицели максимално високо и да обвини АНС за незачитане на Конституцията.

Количката за сервиране спря в края на пътеката и Нолан се оказа последният, на когото сервираха нудъли. Реши да отпразнува спасението си с мианмарска бира. Докато сваляше изпотеното фолио от кутията с храната, дойде госпожица Мили Мукерджи. Очите ѝ блестяха.

— Премести се — усмихнато му нареди тя.

Той се подчини и след малко дясното ѝ рамо се притисна в лявата му предмишница. Тя се наведе плътно до него и прошепна: Наистина се радвам да те видя. Мислех, че няма да успееш. — И сложи ръка върху лявото му бедро, което причини мощен прилив на кръв в долната половина на тялото му.