Брадли Уест - Море от лъжи

Никое от тези предположения не бе особено успокоително. Но… може би ситуацията изобщо не бе толкова драматична. Дали не ставаше дума за нещо от рода на размяна „Нолан за Телър“? Полицията и Райдър бяха ударили офиса и дома на Телър едновременно в шестнайсет часа. Може би бяха арестували Телър и сега спасението за него бе да отвлече Нолан и да изтъргува неговия живот за своя. Такъв евентуален развой не бе чак толкова лош, ако се изключеше това, че лудият убиец щеше да се озове пак на свобода.

Един от пазачите му тръгна за някъде и не се върна. Нолан стоеше и чакаше, минутите се изнизваха и моментът, когато щяха да го предадат на много по-лоши от тях, наближаваше. Г-н Жаба най-вероятно не искаше да е наблизо, ако Нолан вдигнеше скандал, когато убийците на Телър дойдеха да го откарат. Вторият пазач чаткаше по телефона си с настървението на кандидат за Книгата на рекордите на Гинес.

Беше 17:45. Нолан разполагаше с петнайсет минути, за да вземе полета на „Мианмар“, защото в противен случай можеше да му се наложи да чака петнайсет години. Докосна униформения по рамото.

— Ей… Пикае ми се.

Униформеният го изгледа тъпо. Нолан повтори искането си и за по-ясно се хвана за чатала. Пазачът го озари с ухилване, предназначено за смахнатите чужденци, и се върна към писането на есемеси. Нолан нямаше какво да губи, затова заобиколи зад празното гише и почука няколко пъти по дървената преграда с крак, за да привлече вниманието му. Когато той отново го погледна, Нолан си свали ципа и понечи да го извади.

— Не, не! — извика пазачът и размаха ръце.

Нолан повтори искането си, докато вдигаше ципа — трябваше да отиде по нужда сега .

— Окей — примирено каза пазачът, вдигна от пода сака и чантата с лаптопа и направи знак на Нолан да го последва.

Зея напусна опашката на чакащите за виза и се насочи под ъгъл към тях. На Нолан му идеше да изкрещи от радост. Двамата с пазача влязоха в мъжката тоалетна и я намериха празна. Секунди по-късно Зея влезе и повали пазача с няколко удара в корема и по главата.

— Веднага се преоблечи! Внимавай… В тоалетните има камери! Нямаме време!

Подпрял вратата с гръб, Нолан започна да се преоблича, като разкъса дрехите си и после облече риза с дълги ръкави, къси панталони и шапка с дълга козирка. Зея извлече изпадналия в безсъзнание пазач в една празна кабина, хвърли сака върху него, заключи кабинката отвътре и прескочи стената, за да се измъкне. Сграбчи компютърната чанта на Нолан и каза:

— В понеделник ще я пратя в Сингапур. Имаш ли друг паспорт и бордна карта?

— Да.

— Върви с мен тогава. Ще опитаме да те качим на борда.

Излязоха в залата за пристигащи, където не се бе променило нищо. Ходенето, без да тича влудяваше Нолан. Минаха покрай гишето, където бе изиграл етюда си, извървяха още десетина метра и минаха през оставена отключена врата. От двете страни на тесния ярко осветен коридор без прозорци имаше врати на имиграционната служба. Най-дългата разходка в живота му от двайсетина метра завърши пред поредната сива врата е напречна дръжка за отваряне с натискане надолу. Зея го изведе във влажния здрач и пропития с авиационно гориво въздух полепна по кожата им. Зея зави надясно и затича покрай сградата, от която бяха излезли. Нолан го следваше по петите.

Неспособен да тича толкова бързо и да говори, Нолан все пак успя да изпъхти:

— Травис успя ли да залови Телър?

Очакваше да чуе „Да“.

След шейсетина метра Зея спря да тича, започна да ходи нормално и едва тогава му отговори, без да обръща глава:

— Безследно изчезнал.

Завиха пак надясно и минаха през двукрила стъклена врата с голям надпис: 5. От все още задъхания Нолан се стичаше пот. Изход 5 бе за извеждане до автобус. В помещението все още нямаше никого, така че минаха през отключената стъклена врата. Нолан очакваше да завият аларми, но не последва нищо такова. Над двайсет и петте празни седалки цареше полумрак, климатикът едва се усещаше и миришеше на мухъл. Зея мина през изхода и тръгна нагоре по вътрешно стълбище, вземайки стъпалата през едно, а подметките на Нолан чаткаха зад него. Озоваха се в същата зона за заминаване, откъдето преди по-малко от половин час бяха извели Нолан насила. Сега пасажерите на „Тайгър Еъруейс“ за полета в седем бяха заели всички налични седалки.

— Късмет — пожела му Зея и без да чака, се отдалечи. Нолан нямаше никаква представа как смята да се измъкне от летището.

Нолан забеляза изход три, където двама в униформите на „Мианмар Еър“ бавно се отдалечаваха. Затича се към тях, хванал паспорта и бордната си карта, догони ги и попита задъхано: