Брадли Уест - Море от лъжи

— Значи Телър е познавал Кун Са много отдавна?

— Ако се съди по това къде е работил, бих казал, че е така.

— А ако патриархът му е гласувал доверие, Телър е разполагал с голяма свобода дори след като старецът е слязъл от сцената.

— Да. — Нолан въздъхна. — Но стига за Кун Са засега. Разкажи ми за себе си. Какво си правила преди Рангун?

Мили не възразяваше да е център на внимание. Беше израснала в Купертино, Калифорния, дъщеря на индийски имигранти и баща стипендиант на „Хюлет-Пакард“. Самата тя се дипломирала в специалност „Хинди и лингвистика“ в университета в Сан Диего, като избрала бирмански за самообучение. Била студентка, когато родителите ѝ се разделили, и баща ѝ буквално се изпарил безследно обратно в Индия. След следването работила две години в „Стратеджик Полиси Адвайзъри“ — вашингтонска фирма за консултантски услуги и лобиране. СПА я окуражили да продължи да следва за магистърска степен с обещание да я наемат обратно след това. В катедра „Африканистика и ориенталистика“ на Лондонския университет се съсредоточила върху бирманския, добавяйки малко шан и тайландски. Вместо да се върне в СПА, преди година и половина постъпила на работа в ЦРУ. В края на ноември завършила школата и Рангун станал първото ѝ назначение.

Нолан не бе обърнал внимание откъде минават — бе оставил Зея да следи за опасности, а шофьора да избира пътя, докато той се бе съсредоточил върху това да впечатли Мили. Едва сега забеляза колко тихи са улиците на Рангун — нещо, което му бе убягнало по време на безумните кръстосвания из града през последните трийсетина часа.

Докато чакаха на светофар на булевард „Уай Заян Дар“, една от главните артерии на града, той бе поразен от контрастите. Отдясно богаташи и техните кадита и прислуга шибаха безмилостно голф топки по ръфа. Един от кадитата сервилно пазеше главата на господаря си с чадър. Втори бе нарамил тежкия сак със стиковете, а момчетата за гонене на топката дебнеха по края на феъруея в очакване на следващия слайс или дък хуук 27 27 Удари в голфа, при които траекторията на топката е извита встрани. — Б.пр. . Отляво селяни се трудеха, затънали до колене в тинята, да плевят и берат зеленчуци, като имитираха, без да знаят, сечащите движения на голфърите. Понечи да коментира гледката, но междувременно Мили бе задрямала, отпуснала глава на рамото му.

Шофьорът направи неочакван обратен завой и излезе на рампата към някакъв надлез. Нолан помисли, че се опитват да се изплъзнат на преследвач, и жертвоготовно се разстла върху Мили, приковавайки я на мръсната седалка. Това не ѝ допадна. Зея се разсмя:

— Спокойно, така карат всички, които отиват към летището.

Но Нолан изобщо не бе спокоен. Напускането на Рангун можеше да се окаже трудна задача, ако Телър искаше да ги спре. След петнайсет минути видяха първия пътен знак за летище. Минаха покрай депо за отпадъци. Под следобедното слънце блестяха толкова много изхвърлени бутилки от вода, че земята изглеждаше отрупана с натрошени парчета сапфир. Докато наближаваха летището, минаха покрай правоъгълната страда на новия тризвезден „Мианмар Хотел“. Нолан смяташе, че потисническата Дирекция за отбрана и разузнаване е поставила под наблюдение фоайето и подслушва и записва разговорите във всяка стая, търсейки критици на режима или… него. Последните един-два километра бяха осеяни с толкова дълбоки дупки в тъмночервената почва, сякаш някой се подготвяше да зарови в тях с булдозер труповете от полет МН370. Петната от пот под мишниците му контрастираха на приятната температура в джипа, създадена от работещия на предела на възможностите си климатик.

Спряха пред входа за заминаващи по международни дестинации. Зея и шофьорът се пребориха с куфарите на Мили и ги натовариха на количка. Зея я съпроводи през рентгена за пътуващи. Нолан я видя да минава без проблеми и се насочи сам към гишето на чекиране на „Мианмар Еър“. Планът им бе Зея да придружи Мили до паспортния контрол, след което да слезе при него.

Нолан се задържа още минутка-две и сложи малкия си сак и чантата с лаптопа си на лентата на рентгена. Трябваше да разчита само на себе си в справянето с двойната задача да се чекира като „г-н Ларсон“ първо за полета в 19:00 на „Тайгър Еъруейс“ и после на другия в 18:10 с „Мианмар Еър“. В случай на издънка имаше телефона на Мили. Освен това бе нагласил номера на Зея така, че да го набере с едно натискане на бутона за разговор, а тези на Райдър и Хекър бяха на гърба на картичката на Хекър. Знаеше, че няма смисъл да разчита на номера на Мартин — ако ситуацията станеше толкова отчайваща, посланикът по принцип нямаше да може да му помогне.