Брадли Уест - Море от лъжи

— Добре де… а защо не допуснем, че пилотът се е отклонил от курса, защото братовчед на Ал Зауахири е стоял в кабината с опрян в главата му пистолет? И нашите F-18 са направили най-доброто възможно и са го свалили.

— Няма никаква причина за прикриване, ако се е случило точно това. Според мен планът може да е бил да се свали някой или нещо от самолета, след което самолетът да се разбие, за да не разбере никой от другата страна, че въпросните неща или хора са в ръцете на похитителите. Това би обяснило бързото кацане, разтоварване и излитане от Писта-1 без никаква следа.

— Само че това не ни помага много, освен ако допуснем, че Телър има много тъмен клиент, свързан с нечие правителство, който… Боже, Райдър е. Хекър вдигна телефона до ухото си. — Удряме ли офисите на Дивака от Борнео днес? Вече е планирано? Както обсъдихме? Чудесно. Нещо друго? Да, ще взема набор за отпечатъци и ще пратя Гонзалес да те посрещне. Той е много добър в снемането на отпечатъци. Дръж ме в течение. Ако искаш да натрупаш точки в пристанището и летището, не се колебай. Не, нека не замесваме армията засега. Там няма приятели на УБН… — Той се засмя. — Да, определено помня защо… чао.

Шофьорът на Хекър, Арун, вложи цялото си умение из полупразните неделни улици. Наближаваше горещият сезон и до края на май към мартенските трийсет градуса щяха да се прибавят още десетина. Нолан усещаше ризата и панталоните си влажни въпреки климатика на рейндж роувъра. Трафикът бълваше черен дим, а през пролуките в уплътненията на вратите на колата проникваше миризма на боклук. Разминаваха се с камиони и пикапи, чиито каросерии бяха натъпкани с работници. Загорели от слънцето усмихнати лица подскачаха в синхрон с дупките по пътя. Нолан им завиждаше за невъзмутимостта.

Двамата потънаха в мислите си до момента, когато шофьорът спря зад „Клуб Аватар“. Като всяка друга сграда в Рангун, през деня и тази изглеждаше изморена. Спуснатите пердета за затъмняване и скритите зад капаци прозорци на втория стаж придаваха на сградата атмосфера на изоставеност — поне докато някой не забележеше паркираните отзад джипове, издавани от размерите на покривалата от ПВЦ. Но малко пешеходци щяха да видят повече от втория етаж, тъмночервените керемиди и разклонените антени, като се имаше предвид, че обектът се охраняваше от почти триметрова тухлена стена, чийто горен ръб бе покрит с натрошено стъкло и спирали бодлива тел.

Гладът на Нолан надделяваше над умората му. Но по-мъчителни бяха болките по цялото му тяло. Ако не бе адреналинът, който периодично се изливаше във вените му, той щеше да е труп. Мъчително бавно заизкачва стъпалата към заседателната стая.

Неделя, 9 март: Рангун

Нолан отвори един от капаците, за да позволи на естествената светлина да влезе в стаята. Погледна през прозореца и си помисли, че Рангун е като натюрморт на Югоизточна Азия отпреди 30 години — заспал, непоносим, кипящ от възможности. В контраст със Сингапур, където се спазваха основните права и имаше чисти съдилища, Бирма от 2014-а беше военна диктатура от възможно най-лошия вид. Редът и законът се даваха под наем за деня, а това позволяваше подобните на Телър да действат открито на свобода. Чудно ли бе при това положение, че Северна Корея бе най-добрият приятел на хунтата? Това бяха двете провалени азиатски страни.

Появи се секретарката на Хекър, Чит, и той ѝ даде копие от страницата със снимката на паспорта си, която пазеше на дъното на сака си, както и канадския си паспорт, който го идентифицираше като Дерик Ларсон. Чит направи резервация на името на Робърт Нолан за вечерния полет на „Тайгър Еъруейс“ до Сингапур в 19:00 часа. Това, разбира се, беше димна завеса. Имаше също полет на „Мианмар Еъруейс“ в 18:10, където резервацията беше за г-н Ларсон. Нолан предпочиташе да вземе по-ранния полет на „Тай“ до Банкок, но задъхано телефонно обаждане от Мили го накара вземе друго решение: Лойд Матюс ѝ бе дал две седмици за участие в работната група за МН370 и тя вече бе резервирала „Мианмар Еъруейс“.

Хекър увери Нолан, че не би трябвало да има никакви проблеми с копието на страницата от паспорта вместо оригинала. Толкова много паспорти се крадяха от западняците туристи, че официалните власти бяха свикнали на тълпи молещи да напуснат страната, забравили мечтите си да обиколят на автостоп в името на световния мир и татковата платинена кредитна карта в джоба.

Дерик Ларсон беше друго предизвикателство — този джентълмен трябваше да се върне в Сингапур, без някога да е напускал страната, нито да е влизал в Бирма. Чит преодоля първото препятствие — да убеди „Мианмар Еъруейс“ да приемат резервацията, като въведе номера на валидна кредитна карта на уебстраницата за онлайн резервации. Това разсейваше всякакви илюзии за подобрения след 11 септември в контрола на пътникопотоците и мерките за безопасност.